26.4. с. Ясеново-Химитлийската пътека-вр. Исполин-седловина Марков стол-х. Узана

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта

Оценете

(2 гласа)

26.4. с. Ясеново-Химитлийската пътека-вр. Исполин-седловина Марков стол-хижа Узана - качване

Денивелация - 1000 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 11.8 км.

Маркировка: от с. Ясеново до седловина Трите гроба - бяло-зелено-бяло и ЗКМ, от Трите гроба до местността Карамандра - немаркиран, от местността Карамандра до седловина Марков стол - бяло-жълто-бяло, от седловина Марков стол до х. Узана - бяло-червено бяло и ЗКМ

2014-04-28 104906

Изтегли: GPS-трак

В древността сегашното село Ясеново /бившо Химитлий/ било известно със започващият от него важен презбалкански Химитлийски проход /Химитлийската пътека, Ясенски проход/, който пресичал на север Централна Стара планина и се спускал от другата й страна към Севлиевското поле. Това бил проправен още по времето на траките и впоследствие добил особена популярност стар път, чието трасе дало много от бившите топоними в близките до селото околности. Така например, предишното име на с. Ясеново било Химитлий, което означава покровителство, защита, охрана. Според мнозина, това наименование било дадено на селището заради защитата, която оказвали жителите му на преминаващите по Химитлийския проход пътници. Друга теория гласи, че Химитлий би трябвало да се преведе като гладък, като с това име селото се сдобило пак заради започващият от него стар и равен римски път. Предишното наименование на разположеният над Ясеново най-висок връх на Шипченска планина - връх Исполин /1523 м./, било Куруджа, което някои езиковеди извеждат не от турската дума куру - сух, а от куручу - горски пазач, твърдейки, че и това име било свързано с извиващият под върха проход. Дошлите след траките римляни покрили стария път с калдъръм, а за охраната му построили множество крепости по южните и по северни склонове на планината. Така Химитлийската пътека се превърнала не в алтернатива на съседния Шиченски проход, както се твърди напоследък, а в точно обратното - във важен и главен проходен път. До края на турското робство Химитлийският проход си останал един от най-често използваните и предпочитани за пресичането на централните части на Стара планина пътища, като причина за това били не само широкото му и равно трасе и крепостите покрай него, а най-вече удобните за преодоляване, плавно и постепенно издигащи се и спускащи се от двете страни на Балкана ридове, по които пътят бил прокаран. В същото време, съседният проход Шипка, например, който бил висок колкото и Химитлийския, се избягвал от пътниците именно заради изключително големия си наклон. Като още едно доказателство за това, че в древността Химитлийската пътека била по-главната от двата пътя, би могло да послужи и второто наименование на Шипченския проход, което било Малий друм. Заради важността си, в миналото на главното било на планината Химитлийският проход се разклонявал, спускайки се оттам на юг към Казанлъшкото поле по три отделни и независими едно от друго разклонения. Най-известното от тях, обаче, си оставало именно това, водещо покрай вр. Исполин към Ясеново.

В наши дни започващото от селото и водещо към вр. Исполин най-източно разклонение на Химитлийската пътека е отдавна изоставено, но трасето му е все още доста добре запазено /и дори е белязано с нова и гъста бяло-зелена туристическа маркировка/, като по него може да се предприеме кратко и интересно изкачване от полето до разположената на гребена на Балкана кръстопътна местност Узана и намиращата се в нейния южен край едноименна хижа Узана. От центъра на с. Ясеново към хижата се поема покрай река Каялъ дере /Скален дол/ на североизток, като се върви срещу течението на реката и се следва двойна синьо-зелена маркировка. 50-100 м. след началото на маршрута се достига до църквата на селото, при която маркировките се разделят. Синята завива на северозапад и покрай чешма Улуците и заслон Говедарника се насочва към поляната Узана и едноименната хижа, а зелената се насочва на североизток към началото на Химитлийската пътека. При изоставена сграда тази маркировка се отделя от р. Каялъ дере, преминава по улиците на крайната селска Каялъ дере махала и 20 мин. след началото достига до последните къщи на Ясеново. При тях асфалтовият път свършва, като нагоре към планината се продължава по широк и сравнително нов черен път, прокаран върху трасето на по-старата Химитлийска пътека. Началото на пътя е маркирано с бетонен куб, разположен на няколко метра след последните къщи на селото и бележещ пътя на българското опълчение, пресякло през зимата на 1877 г. Централна Стара планина като част от корпуса на ген. Радецки. Над този куб от пътя се открива панорама на север към скалистият каньон на р. Каялъ дере, чиито отвесни склонове са покрити с причудливи скали с формата на хора и животни. На това място от пътя се отделя и широка и пряка странична пътека, която покрай скалите на Каялъ дере, и по билото заграждащият реката от изток рид Тузлата /Солището/, се изкачва на север към вр. Исполин. От разклона при бетонния куб към билото на планината се продължава отново по широкия черен път на североизток, като се подминава маркировъчен стълб с табелка и се навлиза в гората /25 мин. след началото/.

Над последните къщи на с. Ясеново започва продължително траверсиране по диагонал на най-ниските долни части на основният за района рид Тузлата. 10 мин. след маркировъчния стълб се достига до местността Амзоновия копак /амзонов - от личното име Хамза /Лъв/ и копак - изкоренена гора/, в която от основния път се отделя разклонение, водещо вдясно към малка поляна /35 мин. общо/. В нейния източен край се намират останките на малката едноименната крепост Амзоновия копак /представляваща триъгълна наблюдателна кула/, която била най-ниско разположената твърдина, охранявала в миналото трасето на Химитлийската пътека и извиващият под нея главен подбалкански път Друма. Стените на крепостта са напълно разрушени, като от тях до наши дни са останали само няколко ниски купчини с камънаци. Амзоновия копак бил във визуална връзка с близките и значително по-големи от него крепости Къзаланско дере /Дол Момина поляна/ и Градишница, разположени малко по на изток оттук. Над разклона в местността Амзоновия копак пътят постепенно завива на север, навлизайки навътре в плитката долина на сухия дол Ъшиклар дере /Шиклар дере, Ешек дере, Магарешки дол/. След пресичането му се продължава отново с по-плавно изкачване на североизток, като теренът в тази посока става все по-каменист. 10 мин. по-нагоре се преминава и покрай група от бели на цвят скали, около които през зимата на 1877 г. се разиграла битка между спускащите се от север части на руската армия и турският гарнизон на с. Ясеново, който се изкачвал нагоре по Химитлийската пътека, за да ги пресрещне /45 мин./. Заради битката, местността тук била наречена Чакмак ташлъ /Огнен камък//от чакмак - огниво, затвор на пушка и таш - камък/. 15 мин. след белите скали се достига до нов разклон, при който основният черен път се разделя на две еднакво широки и еднакви по честота на използване разклонения /60 мин./. Тук отново се продължава по десния край на пътя на североизток, като за това трябва да се внимава, тъй като на разклона няма никаква маркировка. Вместо при разделянето на пътищата, бяло-зелените ленти се появяват едва няколко десетки метра след това. Над този разклон пътят достига до края на рида Тузлата и навлиза в долина на река Къзаланско дере /Дол Момина поляна/. Тази река отделя Тузлата от съседния рид Къзалан /Момина поляна/, като тук бученето на водите й започва да се чува все по-осезателно. 5 мин. по-късно се преминава през местност, около която е имало сечище /65 мин./. Към него водят още две близко разположени едно до друго странични разклонения, които се отделят вдясно от основния път. Под разклоните с тях между клоните на дърветата се откроява и невисоко възвишение с малка поляна на темето му, на която се намират останките и на споменатата по-горе крепост Къзаланско дере.

Крепостта Къзаланско дере е с обща площ от 11 дка, заградена е на север и изток от едноименната река, на запад от дълбок овраг и на юг от стръмен склон. Стените на крепостта следват извивките на терена, като в северозападната част на заграденото от тях пространство личат останките на кула, а в североизточната и следите на правоъгълно помещение с размери 10/14 м. Понастоящем и тази твърдина е разрушена до основи, но трасето на стените й може все още лесно да се проследи. Крепостта Къзаланско дере обаче, както и нейното име, са свързани с няколко интересни легенди. Според първата, когато турците влезли в старото Ясеново, заварили селото празно, защото жителите му били избягали предварително нагоре към планината и се укрили в крепостта Къзалан. Докато чакали опасността да премине, момите от селото седнали на поляната пред крепостта и започнали да си плетат венци от цветя. Без да иска една една от тях си изпуснала венеца в реката и той доплувал до полето, а там пък турците го видели и така разбрали къде се крият българите. Оттогава уж целият рид, крепостта, реката и поляната край тях се наричат Къзалан /Момина поляна/. Според жители на близкото село Шейново, в началото на турското робство момите от Ясеново излизали на поляната Къзалан на „куйтулук“ - скрито място, за да се повеселят и поиграят далеч от очите на поробителите. Третата легенда пък гласи, че в началото на турското робство тук докарали и убили 30-40 български девойки, които отказали да се потурчат. Друг вариант на тази версия е за същият брой розоберачки от разположеното на север от планината село Топлеш, които били убити тук заедно с двамата им драгомани /водачи/. В съседния град Шипка се говори и за най-хубавата българска девойка от селото, която местните турци принудили със сила да донесе стомна с вода от извора на поляната. С местността е свързано и т.нар. Къзалан чешме - голяма чешма с корита за напояване на добитък и с хибридно българо-турско наименование, която също се намира на едноименната поляна.

След двете разклонения, водещи към крепостта Къзаланско дере, пътят се спуска леко надолу, пресича най-ниския долен край на едноименната местност Къзалан и 10 мин. по-късно слиза до малка поляна при реката със същото име /75 мин./. Денивелацията от с. Ясеново до тук е около 400 м. В началото на поляната се достига до втори маркировъчен стълб, след който пътят се разтроява. На стълба е поставена и табелка, която насочва в неопределена посока, между средния и десния път. Точно натам е и продължението на маршрута, което обаче не е добре маркирано и може да бъде намерено само, ако се следва общата североизточна посока на движение. За целта, от разклона се продължава по средния път, като по него се върви само 10-20 м. до достигане на оставаща вдясно тясна пътека. Началото на пътеката също не е добре маркирано и трябва да се търси. При втория разклон черния път се изоставя и към х. Узана се продължава по тясната пътека. По нея р. Къзаланско дере се пресича по брод, основния рид Тузлата се напуска и от източната му страна се стъпва на неговата по-къса странична издънка - рид Къзалан. По този хребет веднага започва по-стръмно изкачване във все същата североизточна посока, като по опороен терен пътеката постепенно се отдалечава от коритото на реката. В този участък от маршрута от лявата страна се виждат останките на античния римски друм, а от дясната е самата маркировка, поставена край изровен от дъждовете улей /може би старото трасе на пътеката/. Интересното е, че тук туристите не са вървели нито по стария път, нито покрай маркировката, а са утъпкали ново трасе на пътеката, разположено точно по средата между тях. По-нагоре тази нова пътека постепенно се разширява, пресича изоставен черен път и 15 мин. след него завива рязко на северозапад /90 мин./. На това място от основната пътека се отделя по-слабо използвано вървище, което през местостта Черковища се спуска на североизток към долината на близката река Бююк дере /Голяма Варовита река/. По страничната пътека е поставена и бяло-жълта туристическа маркировка, като и тук разклонът също не е добре маркиран. Жълтата маркировка се появява едва няколко минути по-нагоре, като на самотно дърво е изисувано с боя разклонение на пътеките, и то на място, на което те не се разклоняват.

Веднага след изрисуваното с боя дърво се излиза на широк черен път. Той се пресича и от другата му страна се продължава на северозапад, като натам пътеката се доближава отново до коритото на р. Къзаланско дере. На това място старият римски път личи най-добре и е запазен на голямо разстояние напред, като през повечето време пътеката го следва от дясната му страна, а понякога се качва и направо върху него. По-нагоре се пресича още един черен път, който слиза на север към долината на близката река Айланско дере /Ай аланско дере, Дол Меча поляна/ и оттам води към разположения до коритото на Голяма Варовита река горски пункт Ливадата /100 мин./. След пресичането и на този черен път следва отново по-стръмна част от маршрута. Тук се върви по права линия на север и нагоре, като вляво и от другата страна над долината на реката, се открива панорама към извисяващите се по рида Тузлата върхове Таш тепе /Каменното възвишение//998 м./ и Тузлата /Солището//1420 м./. Стръмнината се преодолява за около 15 мин., като пътеката се изкачва до долния край на дълга и тънка поляна, разположена на самото било на рида Къзалан /115 мин./. На това място се излиза окончателно от гората, като пътеката завива на северозапад и се насочва към приличащият отдалеч на пирамида остър и гол връх Чафута /Острото, Оструша//1442 м.//отбелязан неправилно на картите като Чифут/. Върхът е с идеално равни страни и завършва на темето си с голям загладен камък, на който могат да поберат около 5-6 души. Според едни, името на Чафута идвало от това, че на поляните край него се събирали евреи /чифути/ - търговци на добитък от съседните селища. Според други обаче, върхът носи името си от прякора на своя собственик - българин, който бил скъперник като евреите. За този връх също се разказва интересна легенда, свързана уж с някакъв си чифутин от с. Ясеново. Човекът имал голямо стадо с овце, което дал на местните овчари да му го пасат по поляните край вр. Чафута. Когато дошло време да се плаща обаче, евреинът се опитал да измами овчарите с парите и те го убили. Интересното е, че няколко години по-късно в самото село се повторила почти същата история. След турското робство в Ясеново се заселил евреин, който открил първата розоварна в селото и при заплащането се опитал да измами работниците. Вечерта обаче, голяма група от тях го нападнали в къщата му и го убили.

След излизането над гората пътеката следва билото на рида Къзалан само до подножието на вр. Чафута, като преди да го достигне подсича ниско и голо връхче от север. Над него пътеката напуска билото покрай интересната скала Герме кая /Разпънатата скала/ и заобикаля Чафута от юг. Герме кая са група отвесни като стена канари, за които в селото е запазен спомен, че по тях по време на Освободителната война руснаците спускали оръдията си с въжета. Връх Чафута е напълно гол, като от юг и малко под темето му се вижда красив скален венец. От него пък са се откъснали големи камъни и са нападали покрай пътеката, затрупвайки части от нея. Според местните силно наклоненият скат под вр. Чафута се нарича Устрел, което значело стръмно място. При спускането си оттук на юг през 1877 г. обаче, руската армия нарекла местността Стръмният спуск. Тогава и цялата част на прохода от Стръмният спуск надолу към с. Ясеново се сдобила с наименованието Топчийската пътека, заради трудното спускане на оръдията на руската армия по нея. За да не паднат в доловете от двете страни на пътеката, тогава топовете били връзвани с въжета за околните дървета, а спускането им било съпроводено от мощния оръдеен обстрел на турската артилерия, разположена на близкия връх Акри Джебел /Малуша/. Гледана отстрани, тази част от маршрута с нападалите по пътеката камъни и с острия пирамидален връх, изглежда ужасно стръмна и страшна, но изкачването по нея става плавно и без да се усеща каквото и да било напрежение. Над скалите Герме кая за известно време се лавира нагоре между падналите по пътеката камъни, заобикаля се от север дълбоката местност Кладенеца, в която са изворите на Къзаланското дере, и 25 мин. след излизане над гората се достига до трети маркировъчен кол на равната и гола седловина Трите гроба /140 мин./. Тя е разположена между върховете Чафута от изток, двуглавия Исполин от север запад и равното плато Коруджа от юг, като при нея изкачването по Химитлийската пътека завършва. От пресичането на р. Къзаланско дере дотук са изкачени още около 500 м. височина.

На седловина Трите гроба Химитлийската пътеката завива на север и заобикаля водоравно вр. Исполин по неговия източен склон. В тази посока обаче старата пътека е почти напълно заличена от времето, теренът натам е неравен, а се пресичат и няколко улея, изпълнени с коварно клатещи се под краката камъни. От друга страна, темето на обзорния вр. Исполин е съвсем близо на северозапад, като разстоянието до него е кратко, а и теренът натам е покрит само с меки треви. От седловина Трите гроба към х. Узана е най-добре да се продължи с изкачване към Исполин не само заради равният и мек терен към него, а главно заради прекрасните гледки, които се откриват от темето му. От третия маркировъчен кол до вр. Исполин се върви около 20 мин., като се преодоляват още около 80 м. височина /160 мин./. Така цялата денивелация от с. Ясеново до върха става точно 1000 м. Панорамата от Исполин е във всички посоки и е невероятно красива, като на север се вижда и последната оставаща част от маршрута до билната поляна Узана. Оттук към нея се продължава по широка пътека, която се спуска вляво към черен път, пресичащ западните склонове на върха. Под темето на Исполин вървището заобикаля няколко по-ниски скали и след по-малко от 10 мин. достига до широкия друм /170 мин./. По него пък се продължава с плавно слизане на север, като след още 5 мин. се слиза до южния край на дългата, гола и тясна седловина Карамандра /175 мин./. Тук до черния път излиза и белязаната с бяло-зелена маркировка Химитлийска пътека, която е заобиколила Исполин по източния му склон. Вляво от разклона се виждат няколко огромни величествени бука, под които е построена голяма каменна чешма, а в северния край на поляната, и пак вляво от пътя, са останките на изоставената хижа Карамандра и сградата на работещата Шейновска мандра. Поляната Карамандра също се пресича само за няколко минути, като в северния й край се достига до наскоро премаркиран троен разклон на туристически пътеки. Вляво от него, разположена под няколко огромни вековни дървета, остава разпадаща се дървена беседка, а на голям камък вдясно е изрисувана с боя и схема на разклона.

Оттук старата Химитлийска пътека продължава към главното било на планината, спускайки се към него на североизток. От това място, но на север, слиза още един по-нов и по-пряк черен път с жълта маркировка по него, който също води към главното било на планината. Зелената маркировка пък, която дотук следваше Химитлийската пътека, се отделя на това място от нея и продължава през гората на северозапад, следвайки трасето на пряка пътека. От разклона към билото на планината, поляната Узана и едноименната х. Узана може да се продължи и в трите посоки. Ако за слизане към хижата се избере Химитлийската пътека обаче, тогава от края на Карамандра се продължава на североизток по десния черен път, който веднага навлиза в близката гора. Оттук по него следва плавно слизане покрай вековни буки, вдясно от които остава изворната област на Голяма Варовита река. В средата на гората Химитлийската пътека описва рязък завой на запад и 10 мин. след разклона на Карамандра се събира с новия черен път, по който е поставена жълтата маркировка /185 мин./. Обединеният път продължава спускането с по-слаб наклон, като 10 мин. по-надолу достига до главното било на планината при възловата седловина Марков стол /Кралимарков стол//195 мин./. Това е малка гола поляна с огромно дърво в средата, на което /и край което/, са поставени безброй туристически табелки. Името на седловината, както и на съседния връх Марков стол /1352 м./ идва от група бели хлъзгави скали с формата на стол, разположени от северната страна на пътеката. Според местните вярвания, на този стол уж седял самият Крали Марко, откъдето идват имената и на седловината и на върха. Освен с известния герой от народните предания, местността се свързва и със задължащите се в нея през зимата дълбоки и непроходими снегове. От седловината към х. Узана се продължава отново по Химитлийската пътека на северозапад, като в тази посока, освен старото вървище, се следват вече и главното било на планината, както и поставената по него колова маркировка на билната пътека Ком-Емине /КЕ/. Напред покрай нея се подминава втори бетонен куб, бележещ пътя на българското опълчение през зимата на 1877 г. и се заобикаля от юг и от запад ниския затревен вр. Марков стол. Зад него се излиза на огромното пасище Узана, в което по време на турското робство били построени в краищата на поляната две дървени наблюдателни кули за следене на Химитлийската пътека. През поляната новата туристическа пътека КЕ завива на запад и по границата с гората достига след около 20 мин. до х. Узана /215 мин./. Обратната денивелация от вр. Исполин до х. Узана е 300 м.