62.2. с. Зелено дърво-рид Магарьовец-вр. Малуша

Оценете
(0 гласа)

62.2. с. Зелено дърво-рид Магарьовец-вр. Малуша - слизане

Денивелация - 550 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 7.9 км.

Маркировка: от вр. Малуша до вр. Кота 889 - бяло-жълто-бяло, от вр. Кота 889 до с. Зелено дърво - немаркиран

 

2014-01-05 134604

 Изтегли: GPS-трак           

     

           Разположеният над село Зелено дърво красив и висок връх Малуша /1341 м./ е възлова височина, при която от главното било на планината се отделят няколко по-къси странични рътлини. На юг от това място се спускат хребетите Бакаджика и Черната могила, разделящи реките Голяма, Средна и Крайна Варовита, а на север се снижава мощнният Магарьовец, разграничаващ долините на Зеленишката /Зеленодръвската/ и Козята реки. Краят на последния рид е в габровския квартал Радецки, при водослива на Козята река с преминаваща именно покрай с. Зелено дърво река Белилска /Белилото/. В древността по билото на Магарьовец бил изграден широк друм, който според едни е самостоятелен презбалкански път, а според други е разклонение на главния за този район на Балкана Химитлийски проход. В наши дни, това вървище все още съществува и дори е белязано с маркировка, а трасето му се използва от местните туристи за слизане от вр. Малуша в посока на с. Зелено дърво и споменатия кв. Радецки на град Габрово. За да се намери началото на стария път по рида Магарьовец, от темето на вр. Малуша се слиза първоначално на около двадесетина метра на североизток до останки от стари турски окопи. Тук през Освободителната война и завързалите се по нейно време мащабни сражения около близкия връх Шипка били разположени щабът на командващия турската армия Сюлейман паша и най-тежките оръдия на османската артилерия, затова и дълбоките изкопи в земята все още личат сред оголените поляни на местността. Точно при тези вече поизбледнели следи от войната от главното било на Стара планина се отделя широка пътека, спускаща се към виждащия се от северната страна на вр. Малуша водоравен черен друм. Предвид това, от окопите следва стръмно спускане на север към препречващата хоризонта обширна букова гора, като през нея, и по най-горната част на рида Магарьовец, се достига след 10 мин. до почвеното шосе. Трасето на пътя, обаче, само се пресича, като от него се продължава все по широкото туристическо вървище в северна посока. Натам след още около 5 мин. се слиза до друг черен друм, трасиран в дъното на особено красивата, равна и гола седловина, разделяща върховете Малуша и Кота 1251 /15 мин. след началото/.

          Връх Кота 1251 е интересен с това, че на темето му могат да се видят останки от голяма крепост с размери 110/120 м., като тази твърдина, заедно с разположените малко по-надолу от нея по билото на рида още две подобни съоръжения - на връх Магарьовец /1210 м./ и на връх Кота 820, ясно показват, че в миналото пътят от Малуша към Габрово бил с особено значение и затова бил силно контролиран. При седловината с вр. Кота 1251 за първи път от началото на маршрута се появява и нова туристическа маркировка, дублирана с големи табелки, указващи за слизане към кв. Радецки. На това важно място черният друм се раздвоява, като единият му край се насочва по западния склон на рида Магарьовец към долината на близката р. Зеленишка, докато другият се спуска стръмно по противоположния източен склон, извивайки по-надолу на няколко пъти около билото на хребета. От седловината към с. Зелено дърво се продължава по маркираната туристическа пътека, която се вклинява между двете почвени шосета и заобикаля оставащите вляво и вдясно извори на реките Зеленишката и Козята, придържайки се постоянно към билото на Магарьовец. От тук напред следва кратко изкачване към темето на ниския и горист вр. Кота 1251, след което вървището постепенно се разширява до изоставен черен път, покрит на места с очевадни останки от стар римски калдъръм. По-надолу друмът се спуска първо към седловината с вр. Магарьовец и преминава покрай оставащите вдясно извори на река Плевнешки дол /извира от две скали, наподобяващи по форма на плевня/, а след това се изкачва и до темето на въпросната височина. Разстоянието от началото на туристическата маркировка до горната част на върха се изминава за около 20 мин. /35 мин. общо/. Магарьовец е покрит с тръни и с изровени от иманярите дупки, а името му идва от външния вид на купола на върха, който според местните жители приличал на самар на магаре. Точно на него се намира и втората крепост край трасето на древния път, която е по-малка от първата /с приблизителни размери 40/50 м./, а местоположението й личи добре по дългите купчини от камъни, струпани по протежение на цялото теме на височината. 

               От възвишението Магарьовец пътеката се спуска стръмно към седловината със следващия връх Кота 1089, пресича отново черния друм и продължава по билото на рида, изменяйки посоката си на североизток. По-надолу наклонът по хребета става по-слаб, като тук се преминава през залесен с овощни дървета участък, а 20 мин. след крепостта на Магарьовец се достига и до нов разклон /55 мин./. При него вървището се раздвоява, като и двете му продължения са маркирани. По кой от краища ще се продължи обаче, е все едно, тъй като 5 мин. по-късно те отново се събират /60 мин./. Тук за отбелязване е, че около мястото на раздвояването и събирането на пътеките гребенът на рида се покрива на кратко с красив скален венец, а през един от отворите в скалите му се вижда и масивна дървена колиба, в която има одеяла, канчета, чаши и всичко друго, необходимо за живот в нея. Малко след това пътеката пресича скалистия връх Кота 1039 и пак променя посоката се в северна, като под височината се спуска отново доста стръмно през малко сечище, покриващо далата названието на целия хребет едноименна местност Магарьовец. Тук се подминават оставащите на изток извори на потока Левордашки трап, след което се слиза до началото на поредния черен път, насочващ се покрай Солишки дол и местностите Солищата и Равни лом на запад към коритото на Зеленишката река. От разклона към с. Зелено дърво може да се продължи и по трасето на този страничен друм, като билото на Магарьовец се изостави още тук. Пътят обаче доста заобикаля, предвид което от това място се следва напред туристическото вървище, достигащо малко по-долу до връх Кота 889 /80 мин./. Денивелацията от вр. Малуша до разклона е 450 м. Мястото тук е от особена важност за маршрута, както защото Магарьовец се разчленява на няколко второстепенни рътлини от извиращите в близост потоци Дядо Станев чучур на изток и Дълбокият дол на север, така и заради раздвояването на пътеката. Освен това, от върха на североизток в посока на гр. Габрово по гористото до този момент било на рида Магарьовец се появява и поредица от малки полянки. Именно на първата от тях, заемаща темето на Кота 889, древният път се разделя, като маркираният му край продължава на североизток към кв. Радецки. Преди да достигне до големия град обаче, друмът пресича вр. Кота 833, на който е разположена третата крепост по билото на рида Магарьовец.

                   Предвид това, че под разклона на Кота 889 основният край на хребета и маркираната туристическа пътека завиват на североизток, при върха билото на Магарьовец вече трябва да се изостави. От височината към с. Зелено дърво се продължава по немаркирания край на вървището със стръмно слизане на север по гребена на къс страничен рид, заграден от Зеленишката река вляво, нейното продължение Белилото отпред и Дълбокият дол вдясно. След разделянето на пътеките наклонът на север се увеличава особено силно, като тук се пресича и вековна смесена гора от дъб и бук, в която по много от огромните стволове на дърветата се виждат интересни хралупи. В този участък пътеката е доста широка и умишлено вкопана надълбоко в склона, така че сигурно е правена нарочно и вероятно е остатък от второстепенно разклонение на стария друм, водещ от Малуша към Габрово. През гората спускането по това вървище става чрез няколко къси серпентини, като само в най-долната част на рида се върви по права линия. Под местността с огромните дървета, и 25 мин. след разклона с маркирания край на стария път, се слиза в долинното разширение Баба Вида, заемащо десния бряг на р. Белилска /105 мин./. Денивелацията от разделянето на пътеките до коритото на реката е 250 м. Зелено дърво се намира точно над това място, но склонът от потока към селото е изключително стръмен и силно обрасъл с гъста гора и трънливи храсти. За да избегне този стръмен и труден за пресичане терен, пътеката завива първоначално на запад и продължава водоравно срещу течението на реката, като след 10 мин. достига до още по-широко и равно място при водослива на Белилото с притока му р. Зеленишка /115 мин./. Тук последната река се пресича по брод, който се намира до покрити със зелен мъх останки от изоставена каменна сграда. След това се преминава по брод и през р. Белилска, непосредствено зад коритото на която започва плавното изкачване към с. Зелено дърво. Нагоре тясната пътека лавира между дърветата и гъстите драки, покриващи местноста Бялата градина, достигайки след 20 мин. до широк черен път /135 мин./. От разклона към селото се продължава по почвеното шосе, което след още около 10 мин. извежда до масивна бетонна чешма при първите къщи на населеното място /145 мин./. От тук до центъра на Зелено дърво се върви само няколко минути, като се преминава покрай новия храм на селището /155 мин./. От р. Белилска до края на маршрута се преодоляват около 170 м. височина. Магарьовец.            

 

PC290151

На вр. Малуша

 

PC290166

От вр. Малуша на север към вр. Магарьовец

 

PC290168

От вр. Малуша се слиза към това артилерийско гнездо 

 

85

Разклонът под вр. Малуша

 

PC290170

Началото на пътеката към с. Зелено дърво

 

88

Седловината, на която се появява маркировката

 

PC290178

Пътеката и маркировката по билото на рида Магарьовец

 

PC290181

Широката пътека след вр. Магарьовец

 

PC290184

Колибата до скалния венец

 

PC290186

Началото на скалите по билото

 

PC290190

Слизане към сечището под скалния венец

 

99

Разклонът кв. Радецки-с. Зелено дърво

 

PC290199

Пътеката към р. Белилска

 

PC290208

Местността с големите хралупести дървета

 

PC290211

Най-долната вкопана част на пътеката 

 

PC290215

Местността при водослива на реките Белилска и Зеленишка

 

PC290219

От пътеката за с. Зелено дърво назад към рида Магарьовец

 

PC290224

Новият храм на с. Зелено дърво

 

2014-01-05 134640

Профил на маршрута

Прочетена 2932 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм