62.1. с. Зелено дърво-х. Узана-вр. Малуша

Оценете
(0 гласа)

62.1. с. Зелено дърво-х. Узана-вр. Малуша - качване

Денивелация - 550 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 13.3 км.

Маркировка: от с. Зелено дърво до х. Узана - бяло-синьо-бяло и бяло-зелено-бяло, от х. Узана до вр. Малуша - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2014-01-05 134421

Изтегли: GPS-трак    

    

Село Зелено дърво

                Село Зелено дърво е разположено на около 750 м. н.в. в северното подножие на Шипченския дял на Централна Стара планина и в близост до красивата местност Узана, в която се намира географския център на България. Селището отстои на 10 км. на югозапад от общинския център град Габрово и на 1.3 км. на югоизток от язовир Христо Смирненски, а махалите му са построени по южните склонове на хълма Св. Илия, издигащ се в средата на дългия Зеленодръвски рид. На север землището на населеното място е заобиколено от долината на река Паничарка, а ниско на юг под къщите му текат водите на друга от по-големите местни реки - Белилска /Белилото/. Зелено дърво е селище от събран тип, като по-високо разположеният му западен край носи названието Горната махала, докато по-ниският източен е съответно Долната махала. Според едни наименованието на Зелено дърво идва от огромна ела, която се намирала някога в долния край на селото, а според други от два вековни бора. За по-голямото от двете дървета разказват, че било необходимо четирима души да си свържат ръцете, за да обхванат стволът му. По време на Освободителната война в селището били разположени руски войници, които се ориентирали за местонахождението си именно по това огромно растение. По време на боевете около вр. Шипка през месец август 1877 г. едно от двете големи дървета се запалило от избухнал в съседна сграда пожар и изгоряло, а през 1938 г. другото, високо 32 м. и широко 1 м., било ударено от гръм и се разцепило на две. За съжаление, при последното преброяване на населението през 2011 г. се оказало, че в Зелено дърво пребивават за постоянно едва 36 жители. Селото обаче се намира доста навътре и нависоко в Балкана, а е в близост и до главното му било и поляната Узана, което го превръща в особено привлекателен център за отдих и отмора. През последните години землището на Зелено дърво е поставено и в територията на заемащия почти целия северен склон на Шипченската планина Природен парк “Българка“, с което населеното място става и основен изходен пункт за туризъм. Предвид това и близостта с местността Узана, в селището са изградени множество къщи за гости. Зелено дърво е известно и с построеното в близост до него Горско климатично училище „Тота Венкова“, както и с издигнатият тук през 2013 г. нов православен параклис „Св. Мъченици Вяра, Надежда и Любов“. Най-същественото обаче, заради което вероятно селището е започнало своето съществуване, е преминаващото през него трасе на често използвано в миналото разклонение на античния Химитлийския проход /Химитлийската пътека/, спускащо се плавно по Зеленодръвския рид от поляната Узана на североизток в посока на гр. Габрово. 

           Кога е възникнало с. Зелено дърво не знае никой, а и в землището на населеното място никога не са били провеждани по-мащабни археологически проучвания. Според книгата на Николай Ковачев „Местните названия в Габровско“ преди около 350 г. на мястото на сегашното селище се настанила някоя си вдовица Баба Червена със синовете й - овчарите Мильо и Драган, дошли от несъществуващото вече село Биклиите. По-късно братята се скарали и така поставили началото на двете отделни махали на Зелено дърво, начело на които били, разбира се, родовете Мильовци и Драганчовци. Понастоящем Долната махала се дели на Стамболци и Къньовци, като за родоначалник на последната фамилия се води известният закрилник на българите от габровския край - хайдутинът Къньо. Последният се борил дълги години срещу местните турски разбойници, докато най-накрая не бил предаден и убит от поробителите в една пещера в близост до селището. Интересни сведения за населението от околността ни дава и краеведът д-р Петър Цончев, който пише, че до Освобождението жителите на габровските села Зелено дърво, Топлеш и Етъра си бръснели главите по стар прабългарски обичай, оставяйки по средата им само една тънка плитка, наричана чуп или перчем /коренът на думата е персийкото перчик, означаващо задна част на главата/. И понеже в Габровския балкан никога не са живеели турци, то този тип прическа едва ли би могъл да бъде зает от тях, а по-скоро е остатък от заселило се тук още в по-далечното минало прабългарско население или от подобно на него, живяло преди това около Велико Търново и настанило се в планината едва след превземането на града от османлиите /до Освобождението жителите на град Дебелец, Великотърновско също си бръснали главите по подобен начин/. Още по-интересно обаче става, когато се разбере, че населението на въпросните габровски села имало и специални знамена от дълга конска опашка с името бончук, които при вършитба поставяло на диканите си.

               В годините на Възраждането Зелено дърво се прославило с производството на различни предмети от дърво и най-вече с изработката на дървени бъклици, наричани от тукашните майстори кофи. Понеже в онези времена селото стояло на интензивно използваното странично разклонение на Химитлийския проход, водещо от Узана към гр. Габрово, през махалите му преминавали и много пътници. Предвид това, в гъстите гори край Зелено дърво често ставали разбойнически нападения с участието на жители от селото, затова и някои от местностите около него носят и досега многозначителните имена Хайдушки дол и Хайдушкото кладенче. Пак заради пътя, по време на въстания и войни селището било редовно опожарявано и опустошавано от турците, а после и отново възстановявано от местните балканджии. И все заради местоположението си край едно от разклоненията на Химитлийската пътека, по време на Освободителната война тук бил разположен един от главните лагери на руската армия край гр. Габрово, като наред с чуждите войници в него били настанени и части на българското опълчение. При зимното преминаване на Балкана по Химитлийската пътека през 1877 г. едно от направленията на руската армия било именно през Зелено дърво към поляната Узана и от нея към Южна България. По време на споменатите събития като кореспондент на руснаците в селото бил изпратен писателят Василий Немирович-Данченко, който в цяла глава от книгата си за войната подробно описал селището като райско кътче, заобиколено с лозя и овощни градини. Според този автор къщите на Зелено дърво били паянтови с големи дворове и покриви от каменни плочи, а главни занятия на местното население били дърварството, дървопреработката, кюмюрджийството и кираджийството. Освен лозя и плодни дръвчета, по онова време тукашните жители сеели още и пшеница, царевица и овес. През годините Зелено дърво винаги било смятано за колибарско селище, затова и в административно отношение било придавано като квартал първо към общината на по-близкото и по-голямо от него село Стоманеците, а после и към гр. Габрово. Веднъж обаче се случило и обратното, като днешните габровски квартали Стоманеците, Малуша и Баевци били записани за махали на с. Зелено дърво. Всички тези промени приключили едва през 1978 г., когато населеното място се сдобило със сегашния си статут на самостоятелно селище.

62.1. Село Зелено дърво-х. Узана-вр. Малуша - качване   

             От главното било на Стара планината в посока на с. Зелено дърво се спускат всъщност не един, а два дълги хребета. За първият от тях - Зеленодръвският, който е с начало при поляната Узана и на който е разположено самото селище, вече стана дума малко по-горе, като неговият край е в габровския квартал Хаджицонев мост /Смирненски/ при водослива на реките Паничарка и Козята. Вторият рид се нарича Магарьовец, отделя се при един от най-високите и красиви местни върхове - Малуша /1341 м./, и от него, както и първия хребет, се спуска в същата североизточна посока към с. Зелено дърво и кварталите на гр. Габрово. Магарьовец разделя реките Белилска на запад от Козята на изток, а краят му е в друг габровски квартал - Радецки, при водослива на последните два потока. В древността по билата на най-големите тукашни ридове от върха на планината към днешния гр. Габрово се спускали и два стари римски пътя, разклонения на основния за района Химитлийски проход. Наскоро пък по хребетите били маркирани две нови туристически пътеки, водещи наобратно от големия град в посока на горните части на Балкана, построената в местността Узана едноименна хижа и хубавецът вр. Малуша. За габровските туристи тези вървища са особено удобни, тъй като по тях може да се направи пълен кръг над града, като изкачването до Узана стане по трасето на едната пътека, а слизането по това на другата. През лятото въпросният преход може да бъде осъществен за един ден, но през зимата е добре част маршрута да се съкрати, като се поеме не от самото Габрово, а от разположеното на около два часа път на запад от него с. Зелено дърво. При летният вариант на маршрута, от кв. Хаджицонев мост се поема на юг покрай редица от промишлени сгради и гаражи, като след тях се търси началото на маршрута на стотина метра вдясно и високо над пътя. От началното на маркировката се продължава по изоставен черен път, който, ползвайки трасето на старото разклонение на Химитлийския проход, се качва на билото на Зеленодръвския рид, преминава между върховете Чукара /786 м./ и Баюва могила /831 м./, преодолява връх Зеленодръвски чукар /815 м./ през темето му и, като заобикаля с. Зелено дърво от север, достига след 90 мин. до шосето пред входа на училище „Тота Венкова“. По-надолу е описано подробно само зимното продължение на този маршрут, започващо от Зелено дърво и водещо от селото в посока на поляната Узана и вр. Малуша.

              При зимният вариант на маршрута от центъра на с. Зелено дърво се поема по съвременното шосе на югозапад, като се преминава покрай малка махала и 20 мин. след началото се достига до училището „Тота Венкова“ /20 мин. след началото/. При него от североизток излиза и белязаният с бяло-синьо-зелена маркировка черен път, идващ откъм Габрово. От училището се продължава отново по шосето, което заобикаля от юг гористия връх Горния чукар /882 м./ и след няколко минути излиза на продълговатата Топлешка поляна, собственост в миналото на изчезналото вече под водите на яз. Христо Смирненски с. Топлеш. Тук в началото на местността е издигнат голям бетонен куб, бележещ пътя на българското опълчение при пресичането на Стара планина през 1877 г. В чест на това събитие, до бетонния куб е поставена и паметна плоча, а в края и в средата на поляната са изградени и две беседки. От това място вдясно и на запад се отделя черен друм, по който може да се стигне до близките туристически хижи Хлебна и Янтра, а от лявата южна страна се вижда обширната и дълбока местност Суходола, под която протичат водите на р. Белилска. След бетонния куб пътят пресича водоравно Топлешката поляна и 10 мин. след училище „Тота Венкова“ достига до гората, откъдето билото на Зеленодръвския рид започва стремглаво да се издига към върха на планината /30 мин. общо/. Над края на поляната шосето преодолява големия наклон чрез няколко по-дълги серпентини, докато отделящата се от него на няколко места туристическа пътека съкращава заобикалянето, изкачвайки се по права линия през гората и през няколкото малки полянки, скрити навътре в нея. В техния край шосето се изоставя за по-дълго време, като нагоре се продължава по тясната туристическа пътека, пресичаща със стръмно изкачване гористата местност Локумите /тук по дърветата маркировката е съвсем нова и много гъста/. Така след около 15 мин. се излиза пак на шосето, преминава се по него покрай паметна плоча вдясно и, като се заобикаля от север връх Кота 1013, се влиза отново по пътека в гората /55 мин./. В този участък за отбелязване са разположените на темето на височината останки от антична наблюдателна кула, от която в миналото било наблюдавано и контролирано старото разклонение на Химитлийския проход, водещо от Узана към Зелено дърво и гр. Габрово. След повторното навлизане в гората пътеката достига до виждаща се вляво просека и за известно време върви успоредно с нея, като след 15 мин. пресича шосето на два пъти /70 мин./. При последното достигане до пътя обаче се продължава по него, като тук от дясната му западна страна остава дълбоката долина на потока Сухов дол /Суходола/. Над пресъхващата река шосето се издига плавно нагоре, като след още около 15 мин. достига покрай няколко изоставени сгради до важен разклон при каменната чешма Дядо Герги.

           При чешмата десният край на пътя завива на запад към хижите Хлебна и Янтра, а левият край продължава на юг към местността Узана, главното било на планината и основното трасе на Химитлийския проход. От разклона към крайната цел на маршрута се продължава по левия край на пътя, който се изкачва към ниската седловина между върховете Черни връх /1360 м./ от запад и Кота 1328 от изток и след нови 15 мин. излиза на поляната Узана /85 мин./. Денивелацията от с. Зелено дърво до голата местност е около 450 м. Освен с турското си име Узана, разположената на главното било на Стара планина обширна поляна е известна и с българското си название Вътро поле. В пътеводителите се твърди, че турският топоним Узана идва от думата узун, означаваща дълъг. Истинското название на местността обаче е Оузан, като със същото име в миналото бил наричан и съседният проход Шипка. В своята книга „Пътувания по България“ академик Константин Иречек също нарича прохода с името Оузан. Предвид последното, тази турска дума най-вероятно означава нещо съвсем различно от дълъг, като с нея е възможно да са били наричани места, през които преминават пътища /т.е. думата би могла да означава нещо като проход/. Българското наименование на местността пък - Вътро поле, се тълкува от всички еднозначно и то именно като вътрешно поле. В миналото обаче сегашната поляна Узана била покрита с гъсти гори /които били изкоренени съвсем наскоро/, така че и това тълкувание също би трябвало да бъде преосмислено. С вековната в миналото гъста гора в Узана е свързано името на друга близка местност - това на първенеца на Шипченска планина връх Куруджа /Исполин//1523 м./, който се издига на юг от поляната и чието название се тълкува като горски пазач. Наименованието вътро пък най-вероятно идва не от думата вътрешно, а от въртоп и означава местност, в която има въртопи. Районът около Узана е карстов, а по средата на самата поляна са пръснати няколко големи понора, в които при силен дъжд водата пропада и образува водовъртежи /наричани въртопи/. Най-интересният от понорите сред Узана е Дяволската воденица, като повече подробности за него и за самата местност могат да бъдат прочетени в маршрут 26.3.  

           От разположеният в северния край на Узана вр. Кота 1328 на запад към поляните се спуска къс и стръмен рид, на билото на който се вижда красив скален венец. Този хребет се вклинява приблизително по средата на голото място, като го разделя на две части Малък Узан на север и Голям Узан на юг. След достигане на шосето до местността от трасето му се отделя и съвсем нова туристическа екопътека, която заобикаля Узана от север и чрез описване на широка дъга през горите край нея се изкачва на изток до вр. Малуша. Във връзка с това, от Узана към крайната цел на маршрута има няколко варианта за придвиждаве - по шосето, по новата екопътека или направо през поляните на Малкия и Големия Узан в източна посока. От всички тях за предпочитане е шосето, затова по него се продължава водоравно и на юг през местността Голям Узан. В указаната посока се следва старото антично трасе на Химитлийския проход, преминава се покрай сградата на Информационен център и след 10 мин. се достига до разклон с билната туристическа пътека Ком-Емине /95 мин./. От тук се следва маркировката на това вървище първоначално на югоизток, а след това и на изток, като до края на маршрута се върви непрекъснато по него. Туристическите знаци на пътеката пък следват за още известно време шосето, като след 10 мин. достигат по него до долината на започващата от местността река Узан дере /105 мин./. Тук шосето се напуска и реката се пресича по дървено мостче, зад което се излиза при сградата на х. Узана /110 мин./. Туристическата база е построена през 1932 г. със средства, дарени от богати габровци. От нея се продължава с изкачване по черен път на изток към връх Марков стол /1352 м./, който е най-високата точка на поляната Узана. Към могилата му друмът следва границата с гората и заобикаля от запад възвишението, на чийто западен склон се подминава още един бетонен куб, поставен пак в чест на преминалото от тук през 1877 г. на българското опълчение. Така 25 мин. след хижата се достига до възловата седловина Марков стол, при която черният път се раздвоява /135 мин./. От тук десният му край завива на юг към вр. Исполин и село Ясеново, като това всъщност е основното трасе на стария Химитлийски проход, пресичащ на това място главното било на планината. Някога преминаващите по тази пътека се изкачвали от юг до Марков стол, след което повечето от тях продължавали на север през Узана за Северна България. Част от пътниците обаче се насочвали от седловината към Зелено дърво и Габрово, като ползвали двете разклонения на прохода, спускащи се от тук на североизток по Зеленодръвски рид и Магарьовец.

             От разклона при седловина Марков стол към вр. Малуша се продължава на изток покрай маркировката на пътеката КЕ, която в тази посока следва отново черен път, спускащ се през изкуствено засадени гъсти борови гори по права линия към широката долина на река Голяма Варовита /Бюкдере/. При слизането към нея основният друм се пресича на няколко места от второстепенни разклонения, затова в този участък трябва да се внимава и да следва общата посока на движение на изток. Слизането от седловина Марков стол до коритото на реката става за около 35 мин, като при това се губят 200 м. височина /170 мин./. Голяма Варовита се достига в местността Шадраваните /Шадраван кайнак/, чието име идва от изворите на реката, бликащи изпод земята на около стотина метра на север от пътя. Пак на север от трасето на друма между дърветата се забелязва и масивна тухлена сграда, разположена някъде точно около изворите на реката. При Шадраваните основното трасе на черния път продължава на юг по долината на Голяма Варовита, затова трябва да бъде изоставено. От това място пътеката КЕ се насочва на югоизток, като пресича реката по брод, белязан със самотен маркировъчен кол. От другата страна на Голяма Варовита се излиза при пресъхнала каменна чешма, а от нея се следва на изток тясна пътека, извиваща изключително стръмно нагоре през рядка букова гора. Макар и кратко, изкачването тук е твърде изморително, като склонът се преодолява за около 25 мин. /195 мин./. В края на стръмнината обаче първо се пресича черен път, а над него се излиза и на равна поляна, от която се открива величествена панорама назад към огромния водосборен басейн на р. Голяма Варовита и гигантския масив на вр. Исполин. При голото място пътеката пресича повторно черния друм и отново влиза за кратко във вековната букова гора, само за да излезе от нея минути по-късно в началото на откритата местност Западна Малушка поляна /200 мин./. От Шадраваните до тук са изкачени около 200 м. височина. От Западната Малушка поляна се откриват нови шеметни гледки далеч на север и на юг към безбройните хълмове на Предбалкана и равното поле на Казанлъшката котловина. На изток пък цялото било на планината е покрито с тучни пасища, като сред тях в същата посока се открояват върховете Шипка и Бузлуджа с паметниците върху теметата им, както и групата на т.нар. Бедеци, чиито горни части са увенчани с огромен брой гигантски ветрогенератори. Заради голотата си, в миналото местността наоколо била наричана Лиса планина, докато другото й наименование - Малуша, е умалително от думата малък, тъй като тя е доста по-ниска от масива на близкия вр. Куруджа. От западният край на поляната към крайната цел на прехода се продължава на изток, като натам зимната маркировка на пътеката КЕ е поставена по билото на планината, докато лятната е малко по на север от него покрай трасето на крив черен път. Тук през 1877 г. по време на боевете за вр. Шипка били разположени оръдия на турската артилерия, а следи от техните гнезда и от допълнителните окопи на войниците все още личат навсякъде по поляната. Между останките от войната по билото на планината природата е подредила и няколко еднакви по-височина тревисти връхчета, като Малуша е най-източният от тях. Разстоянието от края на гората до темето на върха се изминава за около 30 мин. /230 мин./  

 

PC290006

Началото на село Зелено дърво

 

 PC290004

 Разклонът в центъра на с. Зелено дърво

 

 PC290007

 Панорамата от селото на югозапад към главното било на планината

 

 PC290013

Разклонът на шосето с маркирания черен път, идващ откъм Габрово

 

PC290012

От другата страна на разклона е училището "Тота Венкова"

 

PC290019

Пред входа на училище "Тота Венкова"

 

PC290022

Продълговатата Топлешка поляна в края на селото

 

PC290024

От поляната назад към вр. Горния чукар

 

PC290029

В местността Локумите пътеката на няколко пъти излиза на шосето

 

PC290034

Изоставени сгради при чешмата Дядо Герги

 

PC290039

Чешма Дядо Герги 

 

PC290042

Разклонът на шосето след чешмата

 

PC290045

Началото на местността Узана

 

PC290047

От шосето на югоизток към върховете Марков стол и Исполин

 

PC290048

За хижа Узана се продължава на юг покрай сградата на Информационния център

 

PC290058

Хижа Узана

 

PC290061

Хижата от задната страна

 

PC290063

От подножието на вр. Марков стол назад към вр. Черната могила, под който е х. Узана

 

PC290074

Назад към местността Голям Узан

 

PC290078

Бетонният куб в западния край на вр. Марков стол

 

PC290087

Седловина Марков стол

 

PC290092

Пътят към река Голяма Варовита

 

PC290095

Панорама към вр. Малуша от пътя към Голяма Варовита

 

PC290098

Разклонът в местността Шадраваните

 

PC290101

Основното трасе на пътя продължава на юг покрай реката

 

PC290103

Реката се пресича по брод, белязан със самотен маркировъчен кол

 

PC290105

Сухата чешма от източния край на реката

 

PC290113

Панорамата от пътеката назад към река Голяма Варовита, Марков стол и Исполин

 

PC290126

От Западната Малушка поляна на изток към вр. Малуша

 

PC290161

Гледките от вр. Малуша на изток към Шипка, Бузлуджа и Бедеците

 

PC290151

На вр. Малуша

 

PC290155

От  вр. Малуша назад към Малушките поляни

 

2014-01-05 134503

Профил на маршрута

Прочетена 4079 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм