61.2. Парк Люляци-с. Тодорчетата-язовир Христо Смирненски-х. Янтра

Оценете
(0 гласа)

61.2. Парк Люляци-с. Тодорчетата-язовир Христо Смирненски-х. Янтра - слизане

Денивелация - 400 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 17.6 км.

Маркировка: от х. Янтра до седловина Нулите - немаркиран, от седловина Нулите до курорт Люляци - бяло-синьо-бяло и ЗКМ

2021 10 09 093244

   Изтегли: GPS трак 

      

        В маршрут 61.1. бе описано дългото изкачване по рида Осениковец от габровския курорт Люляци до разположената на главното било на Балкана средищна хижа Янтра/бивша Партизанска песен/. Туристическата база е построена на границата на Калоферския и Шипченския дялове на Стара планина в северния край наравната и гола седловина Новия Крачан /Химитлийска седловина, Ясенска седловина/, а покрай сградата й преминава тясното трасе на често използвания в миналото Химитлийски проход /Химитлийска пътека, Ясенски проход/. В древността при Новия Крачан презбалканският път пресичал централния гребен на Балкана и се спускал през гъстите гори на север, като от трасето му се отделяли няколко странични разклонения, насочващи се вляво и вдясно към долините на близките големи реки Янтра и Росица. По-късно след появата на изток на Габрово едно от тези странични вървища, започващо от хижата и снижаващо се в посока на големия град и село Топлеш /днес потопено под водите на язовир Христо Смирненски/, станало дори толкова популярно, че преминаващите по него пътници започнали да го отъждествяват със самия главен проход и да го наричат неправилно Химитлийската пътека. Заради важността на това разклонение, през Освободителната война командването на руската армия решило да използва именно неговото трасе за пресичането на Стара планина от отряда на генерал Скобелев и за слизането му към Казанлъшкото поле. В наши дни от седловина Новия Крачан на изток водят вече два широки пътя, първият от които е асфалтиран, преминава пред хижата и се насочва към известната местност Узана и главния гр. Габрово. Вторият друм пък е старо почвено шосе, преминаващо зад хижата и спускащо се към изградения неотдавна язовир Христо Смирненски. Точно този втори път е и остатъкът от споменатото разклонение на Химитлийския проход, водещо към изчезналото вече с. Топлеш, като по неговото трасе може да се направи широк кръг в околността и да се осъществи обратно слизане към курорта Люляци.

              От задната страна на х. Янтра към Люляците се поема по черния път на изток, като в тази посока се навлиза почти веднага в продълговат пояс от гъсти смърчови гори. През тях друмът заобикаля късите странични ридове Рашовец /Рашов средок/ и Трустевец /Трусовец/, както и нисичкият заоблен връх Крачана /1231 м.//името му идва от кръчан - болест по овцете/, и след не повече от 25 мин. достига до второстепенно разклонение, спускащо се на север между Рашейски /Рашов/ и Трустев дол към долината на река Левичарка /пада се вляво от по-голямата река Паничарка, когато към тях се гледа от полето към планината/. Цялата местност тук се нарича с турската дума Солак /на български Левак/, по прякорът на известен турски разбойник, върлувал в миналото около интензивно използваното по негово време трасе на пътя. От този разклон се продължава отново по основното почвено шосе на изток, като след още около 20 мин. се слиза до кръстопът, разположен в края на малка поляна /45 мин. след началото/. Освен трасето на стария друм, до местността се спуска стръмно откъм главното било на планината и още един по-тесен черен път. Днес на поляната основното почвено шосе рязко завива на юг, описва остър завой и през местността Пиздица продължава на изток към гр. Габрово, докато от него се отделя отдавна изоставеното древно разклонение на Химитлийската пътека, насочващо се на североизток към виждащия се в далечината яз. Христо Смирненски. На това място по-широкият и по-често използван край на пътя се напуска и по отделящия се от главното било къс и гол рид Цволакът /цвол - вид растение, което се яде, троскот/ се продължава със стръмно спускане в указаната североизточна посока. В началото на слизането пред очите остава непрекъснато язовирната стена, която служи като сигурен ориентир, както и двете дълбоки долини на реките Данчов дол и Козарски дол вляво и вдясно, така че опасност от изгубване няма. В тази си част водещата към потопеното с. Топлеш древна пътека представлява издълбан от пороите изоставен черен друм, който по-надолу излиза за кратко на обширни обработени поляни. Именно при тях Цволакът се разделя на две, като основният му десен край се снижава под наименованието Козарска урва на изток в посока на язовира. Черният път обаче продължава на североизток по билото на другото странично разклонение - рид Ломът, като след поляните навлиза в нов пояс от гъсти смесени гори. Тук отдавна неизползваното трасе на вървището се е позатлачило с гъста растителност и вече се е стеснило до тясна пътека, по която се слиза за около 50 мин. до задната част на язовира при водослива на реките Левичарка и Паничарка /95 мин./. Денивелацията от началото на маршрута до тук е около 650 м.

               Паничарка /другото й име е Кочерица/ е най-големият начален приток на Янтра, като при сливането на двете реки, първата е дори по пълноводна от втората. Паничарка води своето начало от мястото, при което водещият на север основен хребет Осениковец се разчленява на няколко по-второстепенни рътлини. Именно там се намира Дядониколовата чешма, от чийто резервоар с формата на паница уж идвало и наименованието на реката. Според специалистът по езика ни Владимир Георгиев обаче, названието на Паничарка произлиза от тракийската дума пана /блато/, преосмислена от славяните с паница, към която по-късно била добавена за усилване или персонификация и наставката -яр /по същият начин било образувано и названието на р. Левичарка/. Долината на Паничарка, до която се слиза в края на рида Ломът, също е изключително интересна - широка, гола и продълговата, с изкуствено обезлесени долни склонове и с черен път през средата й. В миналото цялата тази местност между изчезналото вече с. Топлеш и оставащото на север село Тодорчетата била прочута с хайдушките нападения над преминаващите по разклонението на Химитлийския проход пътници, затова била наречена Хайдушки дол. За нея е запазен и спомен, че известният Индже войвода прекарал тук веднъж зимата в къщата на четника си хайдут Стойна от с. Топлеш. В близкото село Дилиджеците пък /сега също унищожено заради язовира/ бил роден Хайдут Ненчо, а в с. Тодорчетата се укривал за кратко хайдутинът Тодор от Белоградчик. Заради стратегическото си местоположение сред широка и равна долина и до главен път, местните села Топлеш и Тодорчетата били използвани и като лагер от руската армия по време на Освободителната война - щабът на отряда, начело на който стоял ген. Скобелев, се намирал в първото населено място, а част от войниците били разквартирувани във второто. Днес на юг в посока на с. Топлеш се вижда само задната част на язовира, чиито води достигат съвсем близо до трасето на пътя, а на север се откроява широката част от долината на Паничарка, заградена с високия и стръмен Осениковец на запад и с по-ниското му и полегато разклонение Моровешки рид на изток. Друго по-интересно за Паничарка е и това, че заради пълноводието на реката и правата й долина, по коритото й на изток от това място е очертана границата между Стара планина и Предбалкана.

              След достигане до дъното на долината се продължава водоравно по трасирания през средата й черен пъткойто завива на северозапад и пресича последователно реките Левичарка и Паничарка по два бетонни моста. Точно между тях се преминава и от Балкана в Предбалкана, тъй като границата на Стара планина следва на запад долината на р. Левичарка, докато шосето продължава на северозапад по тази на Паничарка. Покрай коритото на последната пък след още около 20 мин. се достига до спускащ се откъм Моровешкия рид асфалтов път, чието трасе е очертано с високи електрически стълбове /115 мин./. От разклона се се следва на северозапад пак долината на Паничарка, но вече по асфалтовото шосе, което постепенно навлиза в споменатото по-горе прекрасно долинно разширение. Както вече стана дума, долината на Паничарка представлява дълга, широка и права линия с плоско дъно, което може да се използва дори и за летище, а то се вижда най-добре от главното било на Стара планина. Районът тук много прилича на местността Лъгът, която се намира от другата страна на рида Осениковец, като красотата му се допълва с двата мощни рида отстрани, чиито склонове са изпъстрени догоре с безкрайни широколистни гори, с плавните извивки на Паничарка и появилите се тук-там покрай нея обработени ниви, както и с няколкото пръснати измежду тях каменни чешми. С напредването на северозапад някъде сред ливадите се появяват една подир друга и първите къщи на с. Тодорчетата, като вляво от тях, и на около 300 м. почти отвесно над долината, се извисява към небесата изшиленият връх Остра чука /890 м./. Така заобиколен от прекрасни гледки, и 10 мин. след разклона, асфалтовият път достига до водослива на Паничарка с река Нонин дол, където е разположена основната част на селото и където се подминава прекрасно оформен кът за отдих с голяма чешма до него /125 мин./. За затънтеното навътре в планината с. Тодорчетата се знае, че в миналото наброявало едва 8-10 къщи, като едни от първите му заселници - родът Миховци, избягали от злодеянията на турците в близкото с. Кръвеник, Севлиевско. След центъра шосето преминава покрай още две чешми и 10 мин. по-нагоре излиза в северния край на населеното място при Ловната хижа, построена, като че ли, нарочно на най-красивото място от долината - в края на нейното разширение и при водослива на Паничарка с мощния й десен приток река Боровщица /135 мин./. Сградата на хижа е широка и едноетажна, като зад нея се виждат още няколко големи стопански постройки.

               Пред Ловната хижа асфалтовото шосе свършва, като от тук към курорта Люляци се продължава отново по черен път. В края на разположената зад постройката махала Боровщица обаче друмът се раздвоява, като на запад се отделя странично разклонение, изкачващо се до върха на рида Осениковец при едноименната Осеникова поляна. Понеже този друм продължава и на изток към гр. Габрово и достига до него през кварталите Геновци и Генчевци, затова и името на вървището е Геновската пътека. След Ловната хижа широката до този момент долина на Паничарка започва да се стеснява все повече, като пътят продължава по дъното й във все същата северозападна посока, достигайки натам след 30 мин. до малка полянка с дървена ловна вишка, разположена при водослива със спускащия се от дясно Високият дол /165 мин./. Вървището обаче не свършва и тук, въпреки че Осениковец и Моровешкия рид се доближават съвсем близо един до друг. От това място шосето продължава да извива още напред покрай водите на Паничарка, подминава оставащите на изток Хайдуцки дол и Крайния дол, както и стичащите се от запад Студен дол и Сръбския дол и след 25 мин. извежда до втора поляна с дървена хранилка за дивите животни и масивна ловна вишка, издигнати в близост до гората /190 мин./. На това място пътят вече наистина свършва, като денивелацията от водослива на Паничарка с Левичарка до края му е едва 150 м. От тук следва последната и най-трудна част от маршрута, защото курортът Люляци се намира от другата страна на Моровешки рид, а това означава, че същият трябва да се пресечен. Неговото прехвърляне пък е най-добре да стане през намиращата се на север седловина Нулите, при която Моровешкият рид се отделя от Осениковец, тъй като там е най-ниското място в посока на курорта. За целта, от поляната с вишката и хранилката се поема на север по някоя от започващите от тук и водещи в същата посока многобройни, широки и удобни за изкачване пътеки. Те поемат стръмно нагоре по т.н. Пътна рътлина, по която в миналото местните жители изкачвали Моровешкия рид, за да го пресекат и да отидат на пазар в близкия голям гр. Габрово. Постепенно тези пътеки се вливат една в друга, изкачват се почти до билото на основния хребет и, преодолявайки около 200 м. височина, продължават водоравно на северозапад. В този участък зад гърба остават върховете Пътния чукар, Грамадата и Крайния чукар, а напред се пресичат няколко по-къси странични хребета, спускащи се от Моровешкия рид на запад, като след тях се достига до възловата седловина Нулите /240 мин./. От местността към крайната цел на прехода се продължава на североизток по белязан с туристическа маркировка широк черен път, който се спуска по страничния Дебелдялски рид и трасето на който е подробно описано в маршрут 61.1. От седловина Нулите до хотел Люляци в едноименния курорт се върви още около 40 мин. /280 мин./.

 

PC140336

 Хижа Янтра /Партизанска песен/

 PC140342

 От билото на планината към долината на река Левичарка

 PC140344

 Разклонът към язовир Христо Смирненски 

 PC140345

 Язовирната стена с увеличение

 PC140347

 От Цволакът на северозапад към рида Осениковец

 PC140350

 Поляните, при които от Цволакът се разделя 

 PC140351

 Разклонът и панорамата към язовира 

 PC140356

 От рида Ломът на север към седловина Нулите

 PC140359

 Краят на рида Ломът при задната част на язовира

 PC140361

 Мостът над река Левичарка

  

PC140362

 След моста се продължава по черния път, следващ дъното на долината 

 PC140366

 Мостът над река Паничарка

 PC140372

 Разклонът с асфалтовия път

 PC140373

 Шосето води към "щат" Тодорчета

 PC140377

От долината на река Паничарка назад към главното било на планината

 PC140378

 Началото на с. Тодорчетата 

 PC140384

 Указателни табелки в центъра на селото

 PC140387

 Ловната хижа 

 PC140388

 Първата поляна с ловната вишка

 PC140390

След първата поляна с ловната вишка долината на р. Паничарка бързо се стеснява

 PC140391

 Втората поляна с вишката и хранилката

 2013-12-25 163651

 Профил на маршрута

 

Прочетена 3802 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм