59.2. с. Кръвеник /махала Троенци/-рид Мусин дял-р. Багарещица-рид Солището-х. Мазалат

Оценете
(1 глас)

59.2. с. Кръвеник /махала Троенци/-рид Мусин дял-р. Багарещица-рид Солищата-х. Мазалат - слизане

Денивелация - 1200 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 17.7 км.

Маркировка: от х. Мазалат до седловина Белия кладенец - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Белия кладенец до с. Кръвеник - немаркиран

    

2021 06 25 150726

Изтегли: GPS-трак  

        

           Село Кръвеник е доста отдалечено на север от хижа Мазалат, а и силно пресеченият терен между населеното място и централната старопланинска верига е изключително труден за преодоляване. Предвид това, достигането от туристическата база до селището е твърде сложна задача, за по-лесното разрешаване на която могат да се използват само два останали още от Античността прастари римски друма - Кръвенишката пътека, подробно описана в маршрут 59.1, и т.нар. Севлиевски път, спускащ се по страничния рид Кумините /Солищата/ от горните части на планината към долината на голямата местна река Росица. От хижата към останките на последното вървище се поема първоначално в западна посока, като се върви покрай маркировката на билната пътека Ком-Емине /КЕ/. Още в началото на прехода обаче КЕ се разклонява, продължавайки на запад по три отделни трасета - едно зимно по гребена на Балкана и две летни съответно от южната и от северната му страни. Ако се избере най-кратният начин за придвижване по южните склонове на планината, тогава по извиващата по тях пътека се навлиза за кратко в стара букова гора, от която се излиза само след няколко минути на голата поляна Белия кладенец. Тази местност не бива да се бърка с обширната билна седловина със същото име Белия кладенец, която се простира на запад от тук между върховете Росоватец /1971 м./, Пеещите скали /Белия кладенец//1772 м./ и Гьола /Локвата//1667 м./. През по-близката до хижата и по-малка като размери полянка пътеката КЕ траверсира почти водоравно южните склонове на извисяващия се вдясно връх Куртбашица /Вълча глава//1660 м./ и по границата с горския пояс преминава над оставащата сред гората вляво местност Седемтях дерета. В по-старата литература върхът над пътеката е наречен Курубашица /т.е. Над сухото/, но в новите справочници името му е поправено на Куртбашица /Над Вълчовото или Вълча глава/, като се споменава и за легенда, според която някакъв каракачанин уж убил на това място вълк и поставил главата му в ниша между скалите. Куртбашица зашеметява с виждащия се отдалеч изумителния скален венец около темето си, затова и севлиевските туристи са дали на върха още едно, подходящо съвсем като за него наименование - Българският Матерхорн. От друга страна, разположената между дърветата под вървището местност Седемтях дерета се пресича от точно толкова на брой къси ручея, които водят началото си от поляната Белия кладенец, спускат се от нея на юг като ветрило и, събирайки се един друг в общ поток, се вливат в протичащата дълбоко под коритата им река Габровница.

              Тясното и продълговато пасище Белия кладенец се прекосява за около половин час, като в западния му край се достига пак до главното било на планината в началото на голата седловина Дебиделска /Дебелдялска/ поляна /в миналото местността била собственост на село Дебели дял, Габровско/. От разклона се продължава отново покрай коловата маркировка на пътеката КЕ, пресича се правоъгълният, плосък на темето си и двуглав връх Безименния /Пресяката//1680 м./ и след него се слиза до седловината подвъзвишението Пеещите скали. Тук от гребена на Балкана се отделя тясно и равно вървище, което в северозападна посока води към рида Кумините /Солищата/ и трасирания по него Севлиевски път. От това място към крайната цел на прехода може да се продължи и по тази странична пътека, но по нея доста се заобикаля. В тази връзка, от разклона е най-добре да се следва отново маркировката на КЕ на запад към споменатата седловина Белия кладенец, от която води началото си рида Солищата. През зимата от Дебиделска поляна до Белия кладенец трябва да се върви задължително по билото на планината, но през лятото може да се използва подсичаща пътека от север, достигаща от единия до другия обект за около 30 мин. /65 мин. след началото/. Дебиделското пасище и двете подобни голи местности Белия кладенец се наричат от тукашните пастири с общото название Поляните, като най-западната от тях е и най-високата точка по целия маршрут /денивелацията от х. Мазалат до седловината е около 300 м./. При западния Бял кладенец съвременната туристическа пътека се изкачва до обширна, равна и покрита с естествен светъл цвят на почвата поляна, изпъстрена с килим от ниски треви. Точно тук от снагата на Балкана се отделя и въпросният страничен рид Кумините, по гребенът на който се спуска на север Севлиевския път.  Хребетът разделя един от друг най-пълноводните начални притоци на Росица - реките Багарещица и Цървулщица, и в отделните си части носи различни наименования. Най-горе между върховете Росоватец, Белия кладенец и Гьола ридът е Кумините, заради няколкото интересни като форма и остри като комини скали, разположени от северната страна на главното било. Под тях рътлината е известна като Солищата по имената на няколко поляни /Градишките солища и Дебелдялското солище/, на които в миналото тукашните стопани слагали кърма /сол/ за пасящия в планината добитък, за да се въртят животните около това място. В средата си Кумините се нарича с любопитното название Скредливото, чиято етимология все още не е напълно изяснена. Топонимът вероятно е праславянски и може да е произлязъл от скрът /скрито място/, скръжат /скърцам със зъби/, скръвеник /пропаст/, скреба /растението повет/ или от някаква друга местна диалектна дума. Името на с. Кръвеник, например, идва именно от първото предложение и е в смисъл точно на скрито място. Най-долу ридът е Градището заради намиращата се на билото му голяма едноименна крепост, от която навремето следели и контролирали Севлиевския път. Понастоящем Кумините /Солищата/ е включен в територията на резерват Пеещите скали, създаден с цел опазване на изключително богатия и разнообразен растителен и животински свят в тази част на планината.

            При достигане до поляната Белия кладенец КЕ се изоставя и от това място се продължава на северозапад без пътека, като се върви направо през тревите към горната част на рида Кумините. За ориентир относно неговото начало пък може да се ползва групата остри скали Кумините в най-северния край на местността, както и един пълноводен извор в средата й, даващ началото на р. Цървулщица. Разстоянието от южния до северния край на поляната се изминава за около 15 мин., като непосредствено преди да се достигне до Кумините се пресича маловоден поток /80 мин. общо/. При скалите страничният рид се отделя рязко и стръмно от снагата на Росоватец, откъдето навярно идва и по-особеното наименование на върха. В книгата си „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ авторът Васил Миков твърди, че коренът на топонима Росоватец е старобългарската дума соха /разцепен/, преминала в сохач, разсохач и т.н. От юг разцепването на Росоватец е невидимо, тъй като от тази страна спокойните склонове на върха са покрити само с треви. Когато се застане от север обаче, се вижда много добре, че височината се е разцепила на две, като от нея се е отделила покритата с огромни канари местност Разхвърляната грамада. В най-горната си част започващият именно от този разлом рид Кумините е гол, тесен, стръмен и много удобен за слизане, като встрани от него остават двете дълбоки долини на реките Багарещица и Цървулщица. Името на първата от тях може да произлиза от турската дума багир /изгърбен/, влашката баг /поставен, т.е. главна река/ или българската багра /пъстра, шарена, тъмночервена река/, а втората извира от ридовете Цървулски средоци, собственост в миналото на едноимения род Цървулски от близките села, затова и названието й е такова. Западните и централните склонове в най-високата част на Кумините пък са заети от голата местност Градишки солища, а по-надолу в близост до горския пояс хребетът изглежда като разделен на две от дълбоката, равна и напълно гола седловина Гьола /Локвата/. В началото на рида се навлиза в Резерват Пеещите скали, след което се слиза до поляната само за около 10 мин. по широка пътека, от трасето на която се открива чудна панорама към оставащите встрани долини /90 мин./. Очарователната на външен вид местност, с иначе твърде прозаичното наименование Гьола, се откроява с издигащата се на север от нея ниска едноименна височина, сред високите треви до която се вижда малко, но много красиво езеро. Покрай бреговете му пътеката се изкачва до върха, пресича плоското му и разлато теме и в неговия скалист североизточен край навлиза във вековна букова гората.

                Още с достигане до първите дървета започва стръмно и продължително спускане, като тук пътеката често се губи сред купчини от паднали листа и натрошени клони. Въпреки това, точно в този участък си личи най-добре, че се върви по стар римски път, тъй като трасето на вървището е широко, изкуствено създадено и нарочно снижаващо се по характерните за цялата централна част на Стара планина змиевидни кривули. По този античен друм, и 50 мин. след седловина Гьола, се преминава над оставащия сред горите вляво ясно изразен и изшилен на темето си като пирамида връх Купнеца /1240 м.//умалително наименование от българската думата купен - остър връх, а не от руската купнец - търговец/, след което трасето на вървището става право като по конец и изведнъж свършва в началото на малка полянка /140 мин./. От седловина Белия кладенец до това място се губят около 700 м. височина. Местността наоколо също е седловинна, тъй като от северната й страна се издига безименният връх Кота 1138, а колкото и да е странно, на това място дори и до днес в тревите все още се виждат пръснати тук-там големи буци сол, оправдаващи напълно наименованието на рида. От поляната в северна посока води и широк черен път, така че от голото място се продължава по трасето на почвеното шосе, като след няколко минути по него се достига до обширната местност Дебелдялско солище. Това е невъобразимо красиво билно пасище, над което от изток се издигат висока ловна вишка и куполообразният връх Градът /1190 м./. Както си личи от името на височината, в древността на темето й била разположена голямата крепост Градът, от която бил наблюдаван Севлиевския път. Названието на пръснатите из цялата ни страна подобни твърдини пък показва тяхната големина. Щом една крепост е градище, значи при опасност зад стените й е можело да се настани цивилно население, което да остане на това място и да заживее в него като в истински град. И наистина, темето на близкия връх представлява обширно, равно и голо плато, което в миналото попадало изцяло зад стените на твърдината. От Дебелдялското солище се открива пространна панорама на запад към долината на р. Багарещица с рида Мусин дял зад нея, както и на север към долните части на рида Кумините.

               През Дебелдялското солище съвременният път траверсира за около 15 мин. възвишението Градът, излиза в северния му край и там завива на запад, спускайки се чрез множество извивки към долината на Багарещица /155 мин./. Предвид това, че друмът доста заобикаля, тук трасето му се напуска, като от това място към с. Кръвеник и краят на маршрута се продължава отново на север по тясното било на рида Кумините. Под разклона се пресича гористата местност Скредливото, като десетина минути по-късно се излиза от дърветата на голата седловина Скредлива поляна, заградена на север от скалистия връх Венеца /1055 м.//165 мин./. Около главата на това остро възвишение се вижда ореол от отвесни канари, наречени Скредливата стена, а на самото теме личат следи и от сух зид - вероятно останки от наблюдателна кула, която със сигурност също била свързана навремето с античния Севлиевски път. Гората около Скредливата поляна е изсечена съвсем скоро /макар да се намира в резерват/, като сечището се е покрило с гъсти тръни и драки. Поради тази причина, както и заради фактът, че Севлиевският път вече не се вижда, слизането от тук продължава по тясно вървище, което започва постоянно да лавира на зиг-заг между бодливите храсталаци, извеждайки скоро до подножието на Венеца. Нагоре към темето на върха не може да се продължи, тъй като склоновете му са отвесни, затова пътеката заобикаля възвишението водоравно от изток. Предвид големият наклон, разхвърляните камъни и многото паднали дървета, теренът наоколо е доста труден за пресичане, като след височината пътеката се изкачва отново до билото на рида и продължава по него на север /180 мин./. Въпреки че ридът Кумините се намира в сърцето на резерват Пещите скали, в този участък от западната страна на хребета се вижда още едно сечище, което също е ново и е обрасло досущ като другото с гъсти и трънливи храсти. Напредването в този участък, макар и надолу, тук пак е много бавно, като с постоянни кривулици пътеката се спуска между драките за около 20 мин. до широк до черен път /200 мин./. С достигане до почвеното шосе се продължава по трасето му по права линия на запад, преминава се над оставащата вдясно поляна Дядова Христова стружна и след още около 10 мин. се слиза до края на рида Кумините в близост до коритото на р. Багарещица /220 мин./. Денивелацията от Дебелдялското солище до потока е 400 м.

           С достигането до Багарещица на практика се слиза от Балкана и се излиза в непосредствена близост със с. Кръвеник. Между реката и селището обаче стоят два напречни хребета - по-дългият и широк Мусин дял и по-късият и тесен Криви дял, които трябва да се пресекат, за да завърши прехода. Първият от ридовете - Мусин дял /от помашкото лично име Муса/, не е много висок, но склоновете му са стръмни и трудни за изкачване. От коритото на Багарещица към него трябва да се продължи по черния път,  водещ на запад срещу течението на реката,  като натам след по-малко от 10 мин. се достига до нов разклон в местността Еловката, намираща се в подножието на широкия хуниевиден дол Големия улей /230 мин./. От тук към с. Кръвеник се следва десният край на друма, който пресича Багарещица по брод и от другата й страна започва стръмно да се катери покрай потока Гарванов дол на северозапад към билото на Мусин дял. В указаната посока изкачването от реката до горния край на рида става за около 15 мин., като на билото му почвеното шосе извежда до кръстопът в средата на гола седловина /245 мин./. Тук от източната страна на местността оставаличният връх Гарванов чукар/895 м./, а от западната е по-ниският връх Кота 827. От разклона се продължава все по черния път на северозапад, напуска се резерват Пеещите скали, пресича се билото на Мусин дял и покрай изворът Конска локва, даващ началото на река Конска долчина, се слиза за няколко минути до малката полянка Конското. Под това място друмът заобикаля с плавно спускане надолу западния склон на Гарванов чукар и през млади и гъсти гори слиза за 20 мин. от северната страна на върха до троен разклон /265 мин./. От тук се продължава по шосето, водещо на северозапад, което чрез няколко дълги серпентини преодолява стръмен склон и след нови 20 мин. слиза до поляната Кобурското, отличаваща се с висока ловна вишка вляво /285 мин./. От тази местност /думата кобур означава улей или дупка по бряг, издълбани от речните води/, пътят продължава да се спуска на северозапад, но тъй като с. Кръвеник е в обратната посока, тук широкото трасе на вървището трябва да се изостави. От Кобурското се слиза по права линия на североизток направо през горите по отдавна изоставен черен път, който покрай извор и коритото на маловодния поток Равния дол достига след още около 20 мин. до подножието на Мусин дял и до коритото на Бяла река при кръстопътната седловина Стоките /305 мин./. Освен че по този начин Мусин дял се пресича най-удачно, но указаният до тук път служи заедно с горната част от долината на р. Багарещица и като граница на землището на Кръвеник с това на съседното село Стоките. При едноименната седловина разделящата хребетите Мусин и Криви дял Бяла река се пресича по бетонен мост, след който се продължава по черен път на северозапад. В тази посока друмът следва река Троенски дол, преминава по долината й през по-ниския рид Криви дял и с лек наклон нагоре извежда 30 мин. след седловина Стоките до най-южния квартал на с. Кръвеник - махала Троенци /335 мин./.

              

PB020177

Хижа Мазалат

 

PB030188

От Дебиделска поляна назад към вр. Куртбашица

 

PB030185

И напред към вр. Безименния 

 

109

Лятната заобикаляща пътека към рида Солищата 

 

115

Към скалите от северната страна на седловина Белия кладенец

 

116

Началото на рида Солищата

 

52

Ридът Солищата от запад

 

55

Към долната част на рида с Дебелдялското солище и вр. Венеца

 

124

От вр. Гьола назад към вр. Росоватец

 

123

Влизането в гората след вр. Гьола

 

127

Стръмният участък от слизането в най-горния край на рида 

 

129

Равната поляна под най-стръмния участък

 

131

От Дебелдялското солище назад към стръмната част на рида

 

136

Влизането в гората в северния край на Дебелдялското солище

 

137

Връх Венеца 

 

139

Кръстопътят на билото на рида Мусин дял

 

144

Поляната Кобурското и пряката пътека към седловина Стоките  

 

145

Към махала Стоките и скритата от дървета под нея седловина Стоките

 

12

От седловина Стоките на запад към началото на пътеката, водеща към рида Солищата

 

147

От седловина Стоките към ниското място на Кривия рът, през което преминава пътят за с. Кръвеник

 

2014-02-04 091237

Профил на маршрута

Прочетена 2850 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм