гр. Габрово /Соколовски манастир/-кв. Водици-Червеният завой-вр. Узун укуш-вр. Шипка

Оценете
(1 глас)

63.2. гр. Габрово /Соколски манастир/-кв. Водици-Червеният завой-вр. Узун укуш-вр. Шипка - слизане

Денивелация - 650 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 12.1 км.

Маркировка: от седловина Шипка до местността Червен бряг - бяло-жълто-бяло, от местността Червен бряг до Соколския манастир - немаркиран

 2013-11-01 101412

  Изтегли: GPS-трак 

      

Шипченски проход

             За историята на Шипченският проход, неговото трасе, разклоненията му и крепостите, които са го охранявали в древността, може да се прочете по-подробно в маршрутите с начало от едноименния град Шипка. В тях обаче става въпрос преди всичко за частта на пътя от южната страна на Стара планина, затова тук е добре да се споменат няколко думи за трасето на прохода и на север от превала му. В книгата си „Старо Габрово и пътищата около него“ авторът Кирил Койчев твърди, че в миналото най-важните вървища през Шипченския Балкан били тези, очертаващи границите на този дял от планината - Химитлийският проход на запад и Верейският друм на изток, докато Шипченският проход, който днес е основен път за преминаване през по-близката част на страната и който изиграл съществена роля за възникване и формиране на град Габрово, доскоро бил второстепенен и имал само регионално значение. Нещо повече, чак до края на 19-и в. Шипченският проход бил смятан за толкова несъществен, че даже липсвал на някои важни военни карти, като австрийската например, а първите писмени сведения за трасето му се появили едва през 1673 г. във връзка с неуспешния опит за преминаване по него на дипломата Йохан Кристоф фон Киндсперг. Всичко това дало отражение и на прозвищата на тукашните проходи, като Верейският път бил наричан от местните жители Големият друм заради първостепенното му значение, за разлика от Шипченският, който носел названието Мали друм. Макар пътят покрай връх Шипка /Свети Никола//1329м./ да бил създаден още по времето на траките и по-късно да бил подобрен и използван и от римляните, през въпросните епохи трасето му си оставало все така само с дублиращо и спомагателно значение, предвид изключително трудното пресичане на планината по него. Според цитираният вече автор К. Койчев: „Шипченският друм нямал характер дори на проход, по който да преминават войски и превозни средства, а само на планинска пътека, по която транспортът се осъществявал с коне, катъри или мулета“. По време на Втората българска държава Шипченският проход придобил малко по-голямо значение предвид близостта му с новата българска столица град Велико Търново, но едва към края на турското робство ролята му постепенно нарастнала до основен път за тази част на планината, заради общото засилване на търговията в Османската империя и свързаното с нея бурно икономическо развитие на градовете Габрово и Казанлък, разположени в началото и в края на пътя.

             Заради голямата стръмнина от юг обаче, която Шипченският проход трябвало да преодолява, както и заради гористият терен на север, който налагал трасето му да се разклони в седем посоки, пътят си оставал все така слабо използван чак до управлението на Митхад паша, когато по военни съображения бил основно ремонтиран. Пак приблизително тогава - 1871 г. - по новото трасе на прохода преминал пътешественикът Феликс Каниц, който високо оценил стратегическото местоположение на непроходимият до този момент път и в книгата си „Дунавска България и Балканът“ изкуствено увеличил военното му значение. В древността на юг от Габрово друмът се изкачвал към върха на Стара планина в седем направления, две от които били основни и се разделяли в сегашния квартал Етъра на града. Първото от тези главни трасета следвало долината на река Янтра и през квартал Ябълка се изкачвало до подножието на връх Бузлуджа, докато другото извивало покрай коритото на река Сивяк и през сегашните габровски квартали Чарково, Поток и Езерото достигало до билото на планината при т.нар. Нисък превал. Направлението на прохода покрай съвременното шосе на пътя било странично и започнало да се използва по-интензивно едва след като в гр. Габрово над водите на Янтра били построени няколко моста и трафикът се пренасочил по долината на река Козещица към квартал Червен бряг /днес Радецки/. Именно това направление, обаче, избрал да дострои и ремонтира Митхад паша, тъй като то било в най-голяма близост с новото трасе на пътя от юг, което към края на турското робство било преместено с 12 км. на запад от античното и от Ниския превал вече водело към подножието на вр. Шипка. Ала въпреки всички усилия, които положили турците да укрепят прохода заради предстоящата война с Русия, пътят покрай съвременното шосе си останал недостроен чак до Освободителната война, затова и по нейно време руските войски се насочили от Габрово към върха на планината не в едно, а в три направления - първото към село Зелено дърво и местността Узана в посока на Химитлийската пътека, второто по долината на р. Янтра към кв. Ябълка и Верейския друм и третото по все още недостроения път към вр. Шипка. Друго интересно за старото трасе на Шипченския проход по направлението вр. Шипка-гр. Габрово е това, че то не се засича никъде със съвременното шосе, освен на две места.

63.2. гр. Габрово /Соколски манастир/-кв. Водици-Червеният завой-вр. Узун укуш-вр. Шипка - слизане

           Понастоящем от върха на планината към гр. Габрово Шипченският проход се спуска само по едно трасе, което било прокарано през 1929 г. и бързо иззело функциите на предишните седем разклонения на пътя в тази посока. Античните продължения на друма на север от превала му обаче съществуват и днес, и служат на туристите за преходи в Балкана, като едно от най-запазените и интересни сред тях е именно това, използвано по време на Освободителната война и извиващо в най-голяма близост със съвременното шосе. Маршрутът по това разклонение на пътя се отличава с красивите местности, през които се преминава, с прекрасни панорамни гледки към планината и не на последно място, с интересните исторически събития, развили се около него. От вр. Шипка към старото трасе на прохода, водещо от височината към Козята река и кв. Радецки на гр. Габрово, се поема по поредица от мраморни стълби на северозапад, като до превала на пътя при едноименната седловина Шипка се слиза за около 20 мин. /денивелацията е 200 м./. От паркингът в най-южния край на местността се продължава вляво покрай ресторанти и сергии, като след още около 15 мин. се достига в северния край на седловината до хотел Шипка /35 мин. след началото/. Зад сградата му се преминава по черен път покрай скромен паметник, поставен в чест на загинали в боевете около превала на прохода руски войници, зад който се излиза в подножието на връх Волинската височина /1232 м./. Около неговото двуглаво теме стърчат още няколко по-ниски заоблени връхчета, на които в гр. Шипка им викат Еврейските могили, тъй като в миналото пасищата по тях принадлежали на лица от този етнос. Към края на турското робство до Еврейските могили били разположени и овчарници, в които живеели пасящите наоколо стада с животни, а пък на седловина Шипка се издигал и хан, в който евреите-собственици от близката околност често се събиралиПредвид особеното от военно-стратегическа гледна точка местоположение, което заемат около превала на прохода Волинската височина и съседните й възвишения, по време на боевете за вр. Шипка през Освободителната война по тях била разположена т.нар. Централна батарея на руската рамия. Днес подножието на вр. Волинската височина също е с голямо значение, тъй като тук от черния друм се отделят в западна и източна посока краищата на туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/. От разклона с КЕ към гр. Габрово се продължава на север по старият път, като още в самото му начало покрай трасето му се появява бяло-жълта туристическа маркировка. Ниският вр. Волинската височина се изкачва от западната му страна, след което се продължава по древния друм на север със слизане по билото на дългия рид Шипка.

             10 мин. след разклона с пътеката КЕ се излиза при гола поляна до второ кръстопътно място, при което вдясно от старото вървище се отделя още една маркирана пътека, водеща към истинският връх Шипка /1249 м.//45 мин./. За тази височина трябва да се знае, че чак до 1951 г. именно тя носела името Шипка, докато известният сега с това название връх се наричал Св. Никола. По време на разигралите се тук сражения през 1877 г. точно на темето на това по-ниско възвишение бил разположен генералният щаб на руската армия, начело с ген. Столетов, както и зимните землянки на войниците и т.нар. Кръгла батарея. Вр. Шипка 2 също се заобикаля само за около 5 мин. от запад, като след него се слиза до още един разклон /50 мин./. От кръстовището се продължава все по черния път и по билото на рида на север, като се подминава оставащ вляво масивен трафопост. Приблизително в този участък започва и доста по-стръмно спускане покрай бели ронливи скали, като местността наоколо се нарича Римският път, макар от него отдавна да са заличени каквито и да било следи. Всъщност настоящото вървището тук представлява оцветено в ярко бели цветове тясно и дълбоко корито, издълбано вероятно от постоянно преминаващите по трасето му мотористи. 10 мин. след трафопоста пътят заобикаля от изток връх Узун укуш /Дълга стръмнина//1214 м./ и достига до едно от най-интересните места по маршрута /60 мин./. Макар и да не се издига с много над терена, височината все пак е възлова, тъй като доминира над околността и над преминаващия през подножието й път, а е разположена и на най-тясното място от билото на рида. Предвид това, в древността на темето на Узун укуш била издигната правоъгълна крепост с размери 150/180 м., в северният ъгъл на която имало и кула. В миналото тази твърдина била огромна за времето си, но през годините камъните от нея постепенно били изваждани, за да се укрепва с тях пътя, така че и от този стар градеж също не е останало кой знае какво. Макар да не пресичала пътят пък, заради гигантските си размери твърдината е наричана още и Големите прегради, в противовес на друго подобно съоръжение, което се намира малко по-надолу по трасето на пътя и носи наименованието Малките прегради. Според Еким Андрейчин - първият уредник на музея на историографическото дружество в Габрово - останките на вр. Узун укуш са идентични с описаните от пътешественика граф Луиджи Марсили руини на крепостта Кабруа, от названието на която градът уж взел своето име. В миналото Узун укуш бил известен и като Оузан /вероятно удължено от узун/, като за известен период от време с този топоним бил наричан и самият път под върха - проход Оузан.

             След вр. Узун укуш ридът завива на северозапад, а пътят се спуска малко под билото му, достигайки след около 15 мин. до партизански паметник в местността Кадийска стена/Жълтата иглика//75 мин./. Тук вляво от друма в посока на Козята река остават група отвесни канари, като според запазена сред тукашното население легенда, мястото е свързано с някой си турски кадия /съдия/, заловен на пътя от хайдути и хвърлен от тях в пропастта. Някъде по тези скали се намира и паметникът на майор Мечислав Загоровский от 55-ти Подолски полк, убит там на 28.12.1877 г. 15 мин. по-надолу се слиза до седловина с обширни поляни на север от нея и до разклон, при който от черният път се отделя равностойно вървище, водещо вдясно към съвременното асфалтирано трасе на прохода /90 мин./.От тук се продължава отново по билото на рида на север, като след 5 мин. се навлиза източно от връх Моравата /1000 м./ в равнинна местност с пасища и се подминават два свързани пак с Освободителната война паметника, разположени на около 50 м. вляво от пътя /95 мин./. Всъщност паметниците край вр. Моравата не са два, а са доста повече - Братска могила на защитниците на прохода, загинали от 9-и август до 28-и декември 1877 г., Братска могила на починали от раните си руски войници, Паметник на щабс-капитан Евгений Барановски от 55-ти Подолски полк и Паметник на подпоручикъ Кронович, прапорщик Ильинъ и прапорщик Аносовъ, убити на 28-и декември 1877 г. Големият брой почетни знаци в този район се дължи на факта, че по време на боевете за вр. Шипка на това място бил разположен на бивак руският лазарет. Заради него и многото умрели от раните си войници, местността тук се нарича още Бивака /Лагера/ и Руските гробища. В миналото и това място също било важно за охранителите на проходния път, затова на него били издигнати две крепости. По-малката се намирала на 400 м. югозападно от вр. Моравата и била изградена на отвесна от трите си страни скална площадка, достъпът до която бил възможен само от изток. Втората твърдина пък заемала темето на самия връх и с размерите си 280/240 м. била доста по-голяма от първата, като и затвореното място в нея било естествено защитено с отвесни скални стени от север и изток. Според някои историци, не крепостта на вр. Узун укуш, а именно тази на вр. Моравата била древната Кабруа. Освен двете антични твърдини, векове по-късно на това място за охраната на прохода било построено и турско беклеме /стражарница/.

           След вр. Моравата слизането към Габрово продължава отново по билото на рида, като шумът от преминаващите по съвременното трасе на прохода автомобили се увеличава постоянно, тъй като шосето вече е в непосредствена близост. В тази връзка, и 20 мин. след руските паметници, се достига до място, при което черният път излиза на асфалта /115 мин./. От тук към големият град сега може да се продължи по три начина, първиятот които е да се следва маркираният почвен друм в северозападна посока, накъдето през оголените поляни на местността Червен бряг се слиза стръмно към квартал Радецки /трасе на прохода към края на турското робство/Вторият вариант е да се продължи по сегашното шосе, извиващо на североизток малко под билото на хребета, а третият е да се слиза по античното трасе на пътя, придържащо се към билото на рида. Ако се избере вариантът да се слиза по гръбнака на рътлината, тогава от разклона с шосето се продължава по черния път на североизток с навлизане в пояс от гъсти гори. В тях античният друм е отдавна изоставен и е затлачен с растителност и паднали дървета, но въпреки това се следва лесно, като тук трасето му се провира между две ниски заоблени височини. Първо се преминава източно от връх Гулджека /от гьол, т.е. езеро//890 м./, където през Античността за охраната на прохода била изградена още една крепост от типът дема /преградна стена/. Предвид по-скромните й размери в сравнение с тази при вр. Узун укуш обаче, тукашната твърдина се нарича Малките прегради. След Гулджека пък трасето на прохода се спуска през местността Рашейското, собственост в миналото на известната габровска фамилия фабриканти Рашееви, и скоро достига до западния край на връх Стражата /Стръмна стража//859 м./, където към края на турското робство за охраната на друма също била построена стражарница. Освен на самия връх, това съоръжение дало наименованието и на протичащата на изток от него река Страшица /Стражка река/. Според някои автори, предвид правоъгълните очертания на терена с размери 60 на 90 м. е напълно възможно през Античността тук да е имало пътна станция. На север от това място, и 20 мин. след първото излизане на античния път до шосето, се достига отново до асфалта от северната страна на вр. Стражата /135 мин./. От този разклон може да се продължи напред както със слизане по стария път, който пресича поредния масив ог гъсти гори, така и по шосето. Тук и в двата случая се заобикаля от запад връх Червеният завой, на темето на който в миналото била разположената първата турска стражарница над гр. Габрово. Покрай тази височина, и 25 мин. след разклона до асфалта, се слиза до характерна остра извивка на шосето, носеща наименованието Червеният завой/вероятно заради цветът на почвата наоколо//160 мин./.

               Червеният завой представлява едно много удобно за почивка разширение на съвременния път, на което се виждат изоставена будка и работеща чешма и от паркингът на което шосето продължава да се снижава към гр. Габрово в североизточна посока. Мястото обаче е изключително подходящо да се достигне и до крайната цел на маршрута - Соколският манастир „Успение Богородично“ /Габровско-Соколски или Габровски манастир/, който се вижда съвсем ясно на изток от тук на срещуположния бряг на Страшката река. За целта, при Червеният завой съвременното шосе на Шипченския проход се изоставя, като към края на прехода се продължава по пряка пътека, отделяща се на няколко метра на север от паркинга. От самото си начало тясното вървище се спуска стръмно и право на изток по покрити с трънливи храсти поляни, насочвайки се към заемащия дъното на речната долина габровски квартал Водици. В миналото това не било пътека, а широк черен друм, който бил алтернативен на основния път по билото на рида Шипка и от Червеният завой се спускал към кв. Етъра. Предвид значението си, този път също бил охраняван от правоъгълна крепост с размери 60/50 м., която била разположена на извисяващия се на север от поляните обзорен връх Орничката /665 м./. Макар да се виждат още от асфалта, да са постоянно пред очите и да изглеждат съвсем близо, заради тръните къщите на кв. Водици се достигат чак след около 25 мин. /185 мин./. Денивелацията от седловина Шипка до дъното на Страшката река е около 550 м. От центърът на кв. Водици към Соколския манастир се продължава по асфалтов път с изкачване на изток, като Страшка река се пресича по мост. В указаната посока след не повече от 10 мин. се достига в северното подножие на манастира до местността Соколова пещера, представляваща отвесна бигорова скала с множество дупки по нея /195 мин./. Именно в един от тези отвори към средата на 19-и в. се заселили двама монаси, които станали основатели на сегашния манастир. След местността пътят пресича по мост с метални парапети скачащ чрез малък водопад поток, заобикаля с дълъг завой скалата от север и изток и след още около 10 мин. извежда до паркинга пред светата обител /205 мин./. Повече подробности за Соколският манастир могат да бъдат прочетени в маршрут 63.1.    

 21

Паметникът на свободата на вр. Шипка

 

37

От паметника на север към седловина Шипка и истинският вр. Шипка 

 

40

От Волинската височина на юг към вр. Свети Никола /сега Шипка/

 

42

От Волинската височина 1 на запад към Волинската височина 2  

 

46

Табелата при вр. Шипка, където бил командният пункт на руската армия

 

47

От вр. Шипка към вр. Свети Никола

 

50

Старият път за Габрово по билото на рида Шипка

 

52

Големият паметник в местността Руските гробища

 

53

И малкият паметник в същата местност

 

55

Маркираният черен път през местността Червен бряг, водещ към габровския кв. Радецки

 

56

От Червеният завой на изток към долината на река Стражка, кв. Водици и Соколският манастир

 

62

Местността Соколова пещера

 

02

Соколският манастир

 

2014-02-04 090000

Профил на маршрута

Прочетена 3780 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм