66.2. гр. Плачковци-рид Столища-вр. Българка

Оценете
(0 гласа)

66.2. гр. Плачковци-рид Столища-вр. Българка - слизанe

Денивелация - 950 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 13.1 км.

Немаркиран

 2013-10-18 093537

 Изтегли: GPS трак 

   

                  Макар да е сред най-значимите възвишения в Тревненския дял на Централна Стара планина и да се намира на главното й било, връх Българка /1445 м./ е затънтен в масив от почти непроходими широколистни гори и остава встрани от по-важните пътища. В близкото минало основната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/ следвала неотклонно гребена на Балкана и преминавала през самата височина, но днес и нейното трасе е премаркирано и e отдалечено на повече от час ход в северна посока. Слизането от усамотения връх към град Плачковци обаче е сравнително лесно за обяснение поради факта, че селището е разположено по права линия на север, а и от Българка в неговата посока се насочва дългият рид Столища, разделящ реките Самаринска и Плачковска. Освен това, интересуващата ни височина е залесена чак до темето си от три страни, но на изток от нея остава една много удобна за спускане поляна, така че за начало на прехода би трябвало да се използва именно тя. Предвид всичко казано до тук, предлаганият маршрут е сравнително ясен - първоначално слизане през поляната на изток, след което завой на север към хребета Столища, по чиито склонове се достига чак до самия град. За целта, от горния край на вр. Българка към Плачковци се поема първоначално през оголената местност на изток, като след не повече от 15 мин. се слиза без пътека до висока ловна вишка. От това съоръжение водят началото си два черни пътя, по-често използваният от които продължава в указаната посока, докато другият, който е изоставен, тревясъл и по-тесен, се насочва на североизток. При все че широкият път е по-удобен, под вишката се следва изоставеното вървище, което в края на поляната също се разделя на две. Неговите разклонения обаче се събират малко по-късно при възловата седловина Столища, така че от тук е все едно по кой от тях ще се продължи. Ако при разклона се избере десният път, тогава по него се навлиза в обрасла с изключително гъста растителност местност, в която се кръстосват множество изоставени друмища. Пресичайки ги, главният път постепенно завива на изток и след още около 15 мин. се спуска до характерна седловина, в средата на която стърчи още една висока ловна вишка /30 мин. след началото/. От равното и голо място се продължава на север, стъпва се в горната част на рида Столища и по склоновете му се достига 30 мин. по-късно до един от началните леви притоци на Плачковска река, както и до разклон с поредното почвено шосе /60 мин. общо/. От тук обединеният път следва коритото на потока, като след по-малко от 5 мин. слиза до споменатата пътека КЕ, представляваща в този участък широко почвено шосе /65 мин./.

                   След достигане до КЕ се продължава по нея на запад в посока на хижа Бузлуджа, като след няколко минути трасето й извежда до нов разклон /70 мин./. Макар  плитката седловината, до която се достига, да е малка, невзрачна и изгубена сред най-гъстите планински дебри, именно тя е мястото, при което КЕ се изоставя. От тази местност на север към се насочва немаркиран черен път, част от древния и особено интересен в исторически план Енински проход /Енинска пътека/, повече подробности за който могат да бъдат прочетени в маршрут 30.3. В миналото този прелюбопитен друм започвал от намиращото се в южното подножие на Балкана село Енина /откъдето идва и името на пътя/, пресичал главното било между вр. Българка и сегашната ведомствена хижа Горски дом „Българка и по рида Столища се спускал на север към съвременните градове Плачковци и Трявна. А въпреки че преминавал предимно през глухи и уединени местности, проходът бил доста често използван /особено през Възраждането/, поради което и усърдно пазен от множество крепости и от специални охранители. На юг от планината въпросните пазачи на пътища били набирани именно от Енина, а на север от селата с красноречивите имена Ганев хан и Димиев хан, днес квартали точно на Плачковци и Трявна. И макар интензивно използваният доскоро проход да е вече напълно изоставен, трасето му все още съществува и по него може да се слезе до гр. Плачковци. Като се има предвид удобният стар друм, при седловината пътеката КЕ се изоставя и от тук се продължава по Енинския проход с плавен завой на северозапад, като в тази посока се слиза след около 10 мин. до голата седловина Столища /80 мин./. Денивелацията от вр. Българка до това място е 300 м. Столища представлява обширна и, като че ли, изкуствено заравнена поляна, която е покрита с високи треви и от която се откриват очарователни гледки на юг и запад към главното било на Стара планина с върховете Българка, Малък и Голям Бедек и т.н. Според сайтът „Топонимио“, оригиналното и доста древно наименование на местността пък никак не е случайно хрумване и отразява най-остроумното и точно описание на наблюдавания географски обект, при назоваването на който в случая е използвана метафора. Заради заравненият и терасовиден характер на седловината, в древността тя била наречена със старобългарската дума столища, чийто корен стол по онова време имал твърде двусмисленото значение на маса, пейка. От този корен произлизат и други, все още доста често използвани в езика ни думи, като престол, столица, полица, лавица и т.н. Днес старото значение на думата стол вече се е изгубило в българския език, но се е запазило в руския и сръбския, а от там като заемка и в албанския. Като географски термин обаче, отразяващ конкретни природо-географски особености, думата стол се среща по територията на цялата ни страна и то в многобройни разновидности - Стол, Стола, Столо, Столец, Столник, Столоватец, Столчето и др.  

                 При седловина Столища също се преминава покрай разположена встрани от пътя висока дървена ловна вишка, след която започва втората част от слизането към гр. Плачковци. Под съоръжението друмът описва рязък завой на изток, заобикаля за 10 мин. близкия връх Столища /1145 м./ и продължава да се спуска на север по билото на едноименния рид /90 мин./. Голямата стръмнина под върха пък се преодолява чрез няколко къси серпентини, като тук се пресичат стари гори, обхванати от защитената местност „Столища. През 1987 г. група вековни букови дървета в района на възраст над 150 г. и с височина над 25 м. били обявени за природна забележителност, а през 2002 г. обектът бил прекатегоризиран в защитена местност с цел опазване на естествено оформила се горска екосистема. Покрай растителните гиганти се достига за 15 мин. до местността с интересното наименование Шаранколи /вероятно собственост в миналото на рода Шараните от Габровско/, в която друмът се кръстосва с няколко второстепенни разклонения /105 мин./. Понеже тук няма маркировка, при пресичането на страничните пътища трябва да се следва по-широкият стар друм и  билото на рида. Малко под това място се описва къса дъга с отвор на запад, като целта е да се заобиколят изворите на Чернокоска река /името й идва от цветето чернокос, характерно с широките си листа и жълти цветове/, спускаща се към близката плачковска махала Стоевци. Под оставащата вляво изворна област се слиза до увенчаната с дървен ловен заслон седловина между върховете Столища от юг и Могилата /861 м./ от север, при която пътят напуска за кратко билото на рида, заобикаля водоравно последната височина от запад и извежда до второ ниско място. Разстоянието от местността Шаранколи до тук се изминава за около 35 мин., а денивелацията спрямо Столища е 300 м. /140 мин./. При тази втора седловина се достига до особено важен в миналото разклон, при който от билото на рида се отделя сптранично разклонение, спускащо се през местността Синята скала  на северозапад към махала Стоевци. В миналото сегашният градски квартал се наричал Райнежа /по  името на едно друго цвете - руйниж, отличаващо се с широки листа и сини цветове/, и бил средищно място, от което към планината водели две прастари странични пътеки. Първата, известна като Райнежа, се насочвала на юг и била разклонение на Енинския проход, а втората, носеща името Бърдарската, се изкачвала покрай Самаринска река на югозапад и се вливала в другия по-близък античен път - Верейският друм. От тези две второстепенни разклонения на главните пътища в района по-често използваното и по-прякото било Енинското, затова понякога и целият проход бил назоваван с името Райнежа. 

                   В миналото преминаващите по Ененския проход пътници бързали да излязат колкото се може по-скоро от гъстите букови гори под вр. Българка и да достигнат до цивилизацията, затова от разклона под Могилата се насочвали по разклонението на пътя, спускащо се на северозапад към бившето с. Райнежа /днес квартал Стоевци/. В наши дни обаче няма нужда да се бърза толкова, затова от седловината към гр. Плачковци се продължава по билото на рида Столища, като се ползва десния край на друма. Той пък преминава от източната страна на билото на рида и там отново се раздвоява, като този път десният му край се насочва по страничния рид Кировото на североизток към долината на Плачковската река и село Радевци. От това място към крайната цел на маршрута се продължава по лявото разклонение, като се пресича изпълнената с ливади местност Локва. След нея се траверсира покритият с разредени горички и овощни дървета остър билен връх Кота 867, от склоновете на който се открива впечатляваща панорама към Радевци, а след 15 мин. се достига и до пресъхнала бетонна чешма в местността Свинските кладенци /155 мин./ От тук напред следва водоравно подсичане от изток и на двуглавия връх Ръта /862 м./, като пътят го заобикаля за 20 мин. и излиза от другата му страна в началото на дългата поляна Юрта /юрт - изоставено селище//175 мин./. От това място на север в посока на Плачковци билото на рида представлява широко и голо поле, в дъното на което се вижда част от самия град. Към неговите сгради първоначално следва кратко слизане, при което се губят около стотина метра височина. След това голата местност става по-равна и удобна за пресичане, като позволява разстоянието от единия до другия й край да се преодолее за около 40 мин. /215 мин./. В най-ниския край на хребета Столища, отбелязан на картите като местност Средока, се достига до асфалтов път, по който се слиза на изток до центъра на крайната махала Пунговци. Кварталът се прекосява за 15 мин., като в долната му част се достига до гробища и чешма /230 мин./. Няколкостотин метра след тях се влиза в самия Плачковци, да центъра на който се върви още около 20 мин. /250 мин./.

 

41

Поляната на изток от вр. Българка

 

46

От върха с увеличение към ловната вишка, издигаща се в средата на поляната

 

49

От пътеката КЕ към черния път, идващ откъм вр. Българка

 

48

Мястото на вливане на черния друм в пътеката КЕ  

 

51

Седловина Столища

 

52

От седловина Столища към главното било на планината

 

27

Връх Столища и рида Столища, снимани от Виканата скала 

 

55

Важният разклон под вр. Могилата

 

56

Продължението на пътя източно от билото на рида Столища

 

57

От пътя назад към централното било на Балкана

 

58

От пътя на север към голата местност Юрта  

 

67

От местността Юрта назад към вр. Кота 840 /по-ниската глава на вр. Ръта/

 

75

От рида Столища на североизток към гр. Плачковци

 

79

Църквата "Св. пророк Илия" в центъра на гр. Плачковци

 

2014-02-04 084406

Профил на маршрута

Прочетена 3309 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм