66.1. гр. Плачковци-мина Гръбчево-Горски дом Българка-вр. Българка

Оценете
(0 гласа)

66.1. гр. Плачковци-мина Гръбчево-Горски дом Българка-вр. Българка - качване

Денивелация - 950 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 14.2 км.

Маркировка: от гр. Плачковци до с. Радевци - бяло-зелено-бяло, от с. Радевци до Дядо Тихолов чучур - бяло-синьо-бяло, от Дядо Тихолов чучур до вр. Българка - немаркиран

 2013-10-18 093322

    Изтегли: GPS-трак    

   

Град Плачковци

                 Град Плачковци е застроен на около 500 м. н.в. в северното подножие на Тревненския дял на Централна Стара планина и при водослива на реките Стоевска, Радевска и Поточе, даващи началото на Плачковската река. Селището отстои на около 5 км. на югозапад от град Трявна, на 24 км. от Дряново и на 19 км. от Габрово, а през махалите му преминава Главна ж.п. линия № 4, свързваща Северна с Южна България. В своята книга „Местните имена в Дряновско“ проф. Николай Ковачев ни осведомява, че през 1935 г. съществуващите до този момент Селскоречка, Нейковска и Енчевска общини на Тревненска околия били обединени в Плачковска община, състояща се от 30 колибарски села и 4505 жители. Център на новосформираната териториална единица станало едноименното селище, чието землището обхващало най-югозападния край на околията по границата с Габровско и Старозагорско. С указ 460 от 1961 г. Плачковци първоначално било обявено за село, а после с указ 829/69 г. и за град, като с втория акт за съставни негови части били придадени съседните родови махали Боевци, Бъчевари, Долни Цоневци, Ковачевци, Късовци, Минкино, Нейковци, Пунговци и Райнежа. Според запазена сред тукашното население стара легенда Плачковци било създадено към средата на турското робство от овчаря Слав от село Плаково /Великотърновско/, който се настанил първо в дола Славов трап, а после се преместил и в местността Славовото, над която днес се намира градската махала Горно Плачковци. Точно от името на родното място на този овчар - Плаково, дошло и името на сегашния град. Друго предание пък гласи, че названието на селището дошло от плача и риданията на местните жители, които в началото на турското робство изпратили по близкия проход Верейски друм българския патриарх Евтимий на заточение в областта Тракия. Според Николай Ковачев селището възникнало като обикновени колиби, кръстени на името на своя родоначалник Плачко /умалително от Плачо или Плако/. В началото на своето съществуване населеното място било съвсем малко, деляло се на Горна и Долна махали, наричани съответно още и Илиевска и Ковачевска, и по нищо не се отличавало от околните села. След Освобождението границата между България и Източна Румелия преминала по билото на Стара планина, т.е. по най-южния край на общината, като тогава мнозина от плачковските жители се изселили към по-плодородните и равнинни области във вътрешността на страната. Именно в онези времена обаче - 1880 г., в селището се появили първо училището и местното читалище „Пробуда“, а след тях през 1883 г. и църквата „Св. пророк Илия“.

                   Въпреки значителното си развитие след Освобождението, Плачковци си останало малко селище чак до прокарването на споменатата по-горе ж.п. линия през Стара планина в периода 1905-13 г. и до разкриването в близост до махалите му на каменовъглената мина „Принц Борис“, във връзка с което родовите колиби се превърнали постепенно в главен административен и търговски център на цялата община. През 1905 г. Княжество България излязло от тежка финансова криза, което дало възможност проучванията ва трасе за ж.п. линия през Стара планина да бъдат завършени и строителство на железницата да започне. За целта обаче било избрано най-неудачното и неблагоприятно трасе - между селищата Дъбово и Плачковци и с кота на надлъжния профил 883 м., като това се наложило поради следните причини: В Тревненската част на Стара планина били разкрити богати залежи на каменни въглища, за експлоатацията на които в близката до Плачковци местност Гръбчево била разработена от чужда компания мината „Принц Борис“. Нейният формален собственик - Огюст дьо Сер, пожелал новата ж.п. линия през планината да се доближи максимално до обектът му, поради което сам започнал строеж на теснолинейка от Гръбчево в посока на Плачковци и Велико Търново, изграждайки според едни 7 км., а според други - едва 5 км. Освен този французин, голяма роля за прокарването на ж.п. линията към Плачковци изиграли и другите собственици на компанията от Западна Европа, които при изтеглянето през 1904 г. на 100-милионен заем от България с благоприятна 5 % лихва обвързали отпускането на сумата с насочването на трасето точно към Тревненския балкан. На север от планината указаната ж.п. линия трябвало да бъде завършена през 1908 г., но срокът бил удължаван на няколко пъти и в крайна сметка участъкът от Плачковци до разположеното на юг село Борущица бил предаден за експлоатация чак през 1913 г. Построеният в онези времена релсов път през Балкана продължава да се използва и досега, но след Втората световна война изградената от Гръбчево до Плачковци странична теснолинейка била присъединена за експлоатация първо към БДЖ, а през 50-те години била и окончателно закрита. В наши дни, един от най-важните изходни пунктове за преходи към Тревненския дял на Стара планина от север е именно гр. Плачковци, от който към Балкана водят множество маркирани туристически пътеки. Една от най-интересните и атрактивните сред тях пък е именно тази, следваща трасето на изоставената вече миньорска теснолинейка на юг към селата Радевци и Гръбчево, хижите Ивайло, Планинец, Армеец и Горски дом „Българка“ и един от най-високите и красиви местни върхове - едноименният Българка /1440 м./.

  66.1. гр. Плачковци-мина Гръбчево-Горски дом Българка-вр. Българка - качване                 

                 През 1882-83 г. в центъра на гр. Плачковци се появила църквата „Св. пророк Илия“, изградена от местните майстори Уста Драгошин Николов от колиби Новаковци и помощникът му Маню от колиби Веленци. От входът на храма към Стара планина днес се поема първоначално по главната улица на селището на югоизток,като се следи р. Поточе да остане от лявата страна по посока на движението, а ж.п. линията от дясната. Още от самото начало на прехода пък по електрическите стълбове встрани на пътя се появява и бяло-зелена туристическа маркировка, която допълнително улеснява ориентацията. От църквата до последните къщи на градската махала Нейковци се върви около 15 мин., като в края на селището се достига до важен раклон. От тук към крайната цел на маршрута се продължава по десния край на пътя, преминава се през тунел под ж.п. линията и се излиза от Плачковци. Вън от територията на населеното място шосето бързо набира височина чрез няколко по-къси серпентини, става равно и постепенно завива на югоизток. Така 25 мин. след края на града се достига до разклона с близкото с. Радевци, което се дели на четири по-големи махали - Писленска, Руженска, Долна и Горна /40 мин. след началото/. През 1980 г. това селище се състояло от 37 домакинства с 267 жители, а през 1956 г. от 112 домакинства с 505 жители. Според цитираният вече проф. Николай Ковачев Радевци било основано през 18-и в. от някой си Дядо Ради и брат му Нейко, а най-известната личност, която е свързана със селото, е произхождащият от местния род Марангози известен поет, архитект и писател Николай Марангозов. При разклона в началото на селището главният път се изоставя, като от това място се продължава по страничното разклонение на шосето, водещо на юг към центъра на населеното място. Тук по стълбовете край друма зелената маркировка внезапно се променя на синя, покрай лентите на която следва плавно спускане към същинската част на Радевци. След изгубване на около 50 м. височина се достига до центъра на селището, където местната Радевска река се пресича по мост, след което се продължава на юг плътно покрай коритото на потока и покрай останките от построената в началото на миналия век теснолинейна ж.п. линия. Малко по-късно в края на Радевци се преминава и покрай голям хотелски комплекс, който е наречен „Българка“ по името на простиращата се на юг от него местност и от названието на който се разбира, че вече сме в самите подстъпи на Стара планинаРазстоянието от разклона с главния път до последните къщи на селото се изминава за около 25 мин. /65 мин. общо/. След края на населеното място долината на реката се стеснява за кратко край поставена под борови дървета самотна пейка, само за да се разшири отново след не повече от десетина минути в началото на отдавна изоставеното миньорско селище Гръбчево /75 мин./. Денивелацията от гр. Плачковци до тук е само 150 м. 

                 Навсякъде в литературата се пише за село Гръбчево и за мина „Принц Борис“, но е факт, че техните истински имена са миньорско селище Гръбчовото и мина „Бъдеще“. Първото пък е известно още и с това, че през лятото на 1921 г. в него пребивавал за кратко писателят Иван Вазов при последната екскурзия в живота си. Първоначално долинното разширение около Радевската река носело подобно на сегашното си име - Гръбчовото. Управата на минната концесия обаче не го харесвала, затова, кой знае защо, нарекла местността Българка /Иван Вазов я описва със същото название/. Едва по-късно неголямата поляна до реката и нововъзникналото край нея миньорско селище си възвърнали донякъде предишното наименование, но във формата Гръбчево, а самата мина била прекръстена на Принц Борис. Официално рудникът и съоръженията около него били записани на името на някаква финансираща цялото начинание френско-белгийска банка, но техният истински собственик бил всъщност известния български банкер и политик Атанас Буров, поради което именно той, а не Огюст дьо Сер, издействал построяването на теснолинейната линия от Гръбчево до Плачковци. Днес в процъфтяващото някога миньорско селище от двете страни на пътя се виждат само изоставени промишлени сгради, някои от които са толкова гъсто обрасли с растителност, че всеки момент ще бъдат напълно погълнати от нея. Точно покрай тези постройки на мината сега реката се пресича още два пъти по мостове, като 10 мин. след първите къщи на Гръбчево се достига до бариера /85 мин./. От тук на петдесетина метра зад съоръжението, и от дясната страна на пътя, се виждат една все още доста добре запазена масивна двуетажна къща с чешма до нея, както и белязаното с туристически табелки начало на пряка пътека, водеща към изброените по-горе местни хижи. Наред с това, къщата се намира и на стратегически важно място при водослива на реките Малката дясно/ и Голямата /вляво/, образуващи Радевската река. В миналото местността до постройката се наричала Бонюв копак, като през 1875 г. по заповед на Митхад паша населението от околните села било заставено чрез сила да прокара път от тук на югоизток по долината на Голямата река към главното било на Балкана и разположената на него седловина Ябълките. Целта на това пък била първоначалната експлоатация на местните находища на каменни въглища, готовата продукция от които била спускана с каруци по въпросния насилствено изграден път до Гръбчево и след това извозвана от там към Северна България за нуждите на турския Дунавски флот, готвещ се вече за война с Русия. В наши дни, бариерата се заобикаля /въпреки поставените по нея предупредителните надписи/, отива се до къщата, при която асфалтовия път се напуска, и покрай последната сграда на Гръбчево се продължава с изкачване през гората по пряката пътека, водеща към върха на планината.

              След изоставянето на асфалтовото шосе започва по-стръмно изкачване през гъсти гори, като се следва гребенът на разделящия долините на Голямата и Малката реки къс хребет. По-изявените върхове по този страничен рид също са свързани с местната минна индустрия и носят красноречивите имена Брамсберга /брамсберг - вид минно съоръжение//818 м./ и Принц Борис /913 м.//по политически причини на картите последната височина е посочена само като Принца/. Още в самото си начало туристическото вървище прераства в широк черен път, който по подобие на античните римски друмища е покрит донякъде с равен калдъръм. Неговото трасе извива от дясната страна на билото на хребета, заобикаля от запад вр. Брамсберга и 30 мин. след отделянето от асфалта достига до разклон /115 мин./. На това място от почвеното шосе вляво и в югоизточна посока се отделя стръмна пътека, обезопасена с метално въже. От асфалта до разклона са изкачени още около 200 м. височина. От тук до ведомствени хижи Ивайло, Планинец и Армеец остава да се заобиколи от запад и вр. Принц Борис, като се преодолее една кратка, но много стръмна отсечка. За целта, при разклона черният друм се изоставя, като се продължава по насочващата се вляво от него тясна пътека. По нея вр. Принц Борис се заобикаля от запад и от юг, като при траверсирането му вляво от вървището остава интересна група скали. Непосредствено преди първата от хижите - Ивайло, пътеката приминава и през част от споменатите канари, като и тук мястото е обезопасено със стабилен метален парапет. Веднага след него се достига до малка и равна горска полянка, на която се виждат хубава чешма, пейки и самата хижа /125 мин./. От сградата й се продължава по пътя в югоизточна посока, като едва след около стотина метра се достига до другите две хижи - Планинец и Армеец. Те са разположени една до друга, като в момента на първата от тях се прави основен ремонт, а втората изглежда отдавна изоставена. Малко след постройките се достига и до нов важен разклон, при който от шосетосе отделя вдяснооще една пряка туристическа пътека, водеща към Горски дом Българка.

                За да се достигне от трите хижи до горския дом, се продължава с по-стръмно изкачване по пътеката, като след 20 мин. се стъпва на изоставен черен друм - вероятно доста стар, дълбоко изсечен в скалите на склона и резположен непосредствено под върха на Балкана /145 мин./. От това място се поема с по-слаб наклон нагоре по широкия път в западна посока, като след още около 20 мин. се достига до билото на планината при разположената на него седловина Виканата скала /165 мин./. Местността тук представлява наклонена поляна, в средата на която остава кръстопът с първостепенно за цялата по-близка част на Балкана значение. През това място от запад на изток преминава трасето на главната туристическа пътека Ком-Емине, следваща в този участък широко почвено шосе. От юг на север пък Виканата скала се пресича от още един черен път, построен през 50-те години на миналия век и станал известен с името Тревненски проход, чийто превал се явява именно седловината. В североизточния край на местността се виждат няколко запазени бунгала, които са били част от старата х. Българка, като именно в тях отсядал някога писателят Иван Вазов при последната екскурзия в живота си. Северозападният край на седловината е зает от местността Стружната, на стотина метра зад която е и далият името на цялата околност скален феномен Виканата скала - днес част от защитена местност със същото име. При него главното било на планината е отвесно от северната си страна, като под канарите зее дълбока пропаст. Понастоящем над тези скали е изградена малка и също обезопасена с метален парапет наблюдателна площадка, от която се открива пространна панорама на север към долината на Плачковската река и заобикалящите я ридове. Според широко разпространено сред тукашното население друвно предание някога на Виканата скала се разиграло голямо сражение между въстанническата армия на братята Асен и Петър и византийските войски. В хода на бойните действия българите притиснали нашествениците към скалите над пропастта, а последните изпаднали в паника и започнали да викат за помощ, откъдето дошло и наименованието на местността. Разстоянието от седловина Виканата скала до скалния феномен се изминава за около 5 мин., след което се отива и до разположения сред равна поляна в югозападния край на седловината Горски дом Българка /170 мин./.

            От ведомствената хижа към вр. Българка се продължава по пътеката Ком-Емине на запад, като се навлиза в пояс от гъсти гори и през тях се достига след около 5 мин. равен ход до поредния важен разклон /175 мин./. Тук от КЕ се отделя в южна посока равностоен черен друм, който е белязан с подновявана съвсем скоро синьо-бяла лентова маркировка и с табелки, насочващи към разположеното от южната страна на планината село Енина. Точно този страничен път е античният и често използван в миналото, но днес съвсем забравен и непознат за повечето туристи Енински проход /Енинска пътека/, водещ на север през Плачковци и Трявна към Дунавската равнина. Интересното за този път в отсечката около разклона са двата му фалшиви превала, които не се намират на главното било на планината и за които трябва доста да се внимава. Когато Енинската пътека доближи централния гребен на Балкана, от последния излизат на север и на юг два дълги странични рида. Фалшивите превали на пътя се намират на тези второстепенни хребети, които обаче са по-високи от главното било на планината и с това създават илюзията, че последното се пресича именно при тях. Поради тази причина, в близост от тук и от двете страни на централния гребен на планината са разположени местности с името Предела и пак заради същото, пътят, вместо да слиза на югозапад към с. Енина, се изкачва непрекъснато към южния Предел. От разклона с КЕ към вр. Българка се продължава по страничния път, като първо се върви съвсем за кратко на юг до поляна с бетонна чешма. Точно тук е приблизително и мястото, при което друмът пресича билото на планината и започва да се движи от южната му страна. От чешмата се продължава с плавно изкачване на запад, като се пресичат още няколко равностойни черни пътя, на разклоните с които също трябва да се внимава и да се следи за маркировката. От напускане на пътеката КЕ до местността Предела се върви около 40 мин., като денивелацията е 200 м. /215 мин./. Южният Предел е разположен сред гъсти гори и по нищо не се отличава от околните местности. След това място обаче интуитивно се усеща, че пътят плавно започва да се спуска /а към вр. Българка би трябвало да има изкачване/, затова загубата на височина води до неприятно усещане. Освен слизането надолу, шосето започва да завива все по-осезаемо и на югозапад, докато интересуващият ни връх се намира на запад. 10 мин. след Предела обаче най-после се достига в местността Дядо Тихолов чучур до разклон и до заключена бариера, при които от маркирания път се отделя равностойно разклонение, насочващо се на север/225 мин./. От тук към вр. Българка се продължава с изкачване по страничния път, като след 10 мин. се достига до гола седловина с ловна вишка в единия си край /235 мин./. В началото на тази местност вървището завива рязко на запад, набира покрай малинови храсти още няколко десетки метри височина и след нови 10 мин. излиза над горския пояс /245 мин./. От края на гората на запад се простира продълговата поляна, в дъното на която се вижда и самият вр. Българка. По средата на откритото пространство пък се преминава покрай още една висока дървена ловна вишка, под която черният път свършва. Разстоянието от последните дървета до темето на височината се изминава за 15 мин. /260 мин./. Връх Българка е горист от три страни, но е гол от изток, накъдето, въпреки сравнително ниската надморска височина, се открива необятна панорама. Денивелацията от разклона с Енинската пътека до вр. Българка е 200 м.   

 

01

 Църквата "Св. пророк Илия" в центъра на гр. Плачковци

 02

 Разклонът към Радевци и Гръбчево

 04

 Село Радевци

 

7VhFumzg

Стара снимка на мината "Принц Борис"

 

koe23nAg

От високо към Радевската река, местността Гръбчево, мина "Принц Борис" и част от брамсберга 

 06

 Една от сградите в изоставеното миньорско селище Гръбчево в наши дни

 08

 Назад към бариерата в края на Гръбчево

 09

 И напред към разклона до къщата

 10

 Пътят от Гръбчево към върха на планината

 13

 Хижа Ивайло

 15

Хижа Планинец

 

17

Хижа Армеец

 

19

Седловина Виканата скала и бунгалата от старата хижа Българка

 

22

Седловина Виканата скала и Горски дом Българка зад нея

 

24

Табелата за защитената местност северозападно от седловината

 

25

Панорамата от Виканата скала на север към долината на река Плачковска

 

28

 От Виканата скала на североизток към вододела между Голямата и Малката реки

 

29

Горски дом Българка

 

30

Разклонът към с. Енина

 

34

В източното подножие на вр. Българка

 

41

На вр. Българка

 

2014-02-04 084214

Профил на маршрута

 

Прочетена 6863 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм