71.2. с. Буйновци-Тисовата пътека-х. Буковец

Оценете
(1 глас)

71.2. с. Буйновци-Тисовата пътека-х. Буковец - слизане

Денивелация - 400 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 12.4 км.

Маркировка: от х. Буковец до седловина Стоилово мандрище - бяло-червено-бяло, от седловина Стоилово мандрище до седловина Моянка - немаркиран 

 2013-10-08 121551

   Изтегли: GPS-трак           

   

                     Два важни друма пресичали в миналото централното било на Стара планина около разположената днес на върха му съвременна хижа Буковец - трасираният на изток и главен за тази част на Балкана Твърдишки /Твърдишко-Еленски/ проход и намиращата се на запад и извиваща по едноименния Тисов рът второстепенна и алтернативна на основния друм Тисова пътека. От гръбнакът на Хемус двете вървища се спускали на север, пресичали простиращите се в тази посока огромни масиви с вековни букови гори и се събирали на кръстопътната седловина Моянка, разположена от южната страна на сегашното село Буйновци. През вековете въпросните друмища били използвани с различна интензивност, като движението по страничното от тях - Тисовата пътека, се засилило едва към края на турското робство във връзка със замогването на разположените от двете му страни градове Твърдица и Елена. За да се защити от кърджалиите, в края на 18-и в. населението на първото от двете селища се сдобило с официално разрешение от турските власти да се въоръжи и организира в специална паравоенна част, наричана панта, начело на която застанал тамошният жител от български произход Стоян Трухчев. По време на последвалата тези събития руско-турска война от 1806-1812 г. християнската армия достигнала до северното подножие на Балкана, а състоящата се предимно от българи по това време твърдишка панта се отправила към нея с цел да се влее в редиците й. Турците обаче причакали четата на билото на планината и я нападнали в близост до разположения на запад от днешната х. Буковец превал на Тисовата пътека. Тогава там се разиграло голямо сражение, в което загинали няколко от членовете на пантата, а движението по вървището било преустановено за неопределен период от време. Приблизително оттогава трафикът по този друм постепенно започнал да замира, докато накрая съвсем спрял. Днес от оживената в миналото Тисова пътека са останали само няколко последни фрагмента, по част от които може да се предприеме интересно слизане от х. Буковец на север към долината на Тисовата река и споменатото с. Буйновци. 

                    От х. Буковец към с. Буйновци се поема на север покрай красива чешмакато първоначално се посещават разположената на около петдесетина метра зад туристическата база прелюбопитна местност Плетарската стена и издигащият се над нея връх Буковец /1082 м./. Както показва името на мястото, това е интересна плетеница от скали, които са с отвесни склонове на запад, изток и север и от които се открива величествена панорама в последната посока към водосбора на най-пълноводната местна река - Веселина, и разположената зад нея малка Еленска котловина. На темето на самия връх пък се вижда заравнена площадка, на която в миналото вероятно е имало някакво охранително съоръжение - крепост или наблюдателна кула, свързано с преминаващите от двете му страни важни пътища. На една скала от северната страна на Буковец личи и изобразяващ слънце изкуствено издълбан кръг, даващ повод на някои да определят възвишението като тракийско светилище.  Изказва се също и спорното предположение, че в древността под темето на Буковец преминавал стар друм, който правел връзка по билото на планината между Твърдишкия проход и Тисовата пътека. От върха към крайната цел на маршрута се продължава с плавно слизане по туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/, знаците на която в този район са поставени край трасето на широк черен друм. След хижата този път извива първо на северозапад, а по-късно и на югозапад, придържайки се към извивките на гребена на Балкана, като след няколко минути се спуска до превала на Тисовата пътека - седловина Стоилово мандрище /20 мин. след началото/. Тук от южната страна на местността са изворите на Топлата река, а от северната са тези на Тисовата река, като в същата посока от гребена на Балкана се отделя и споменатият по-горе хребет Тисов рът. Защо пътеката, ридът и реката е наричат така, не е известно, но вероятно е защото в миналото теренът край тях бил покрит поне частично с вече изчезналото от тази част на планината праисторическо храстовидно дърво тис /taxus/. В най-източният край на Стоиловото мандрище пък седловината се пресича от слабо използван и отдавна изоставен черен път, като точно той е остатък от вече почни напълно заличената и позабравена в наши дни Тисова пътека. Заради важното вървище, както и за да се охранява и контролира превалът му, в миналото на разположената на югозапад от Стоиловото мандрище открита местност Бъзова поляна била издигната още една наблюдателна кула. От седловината към с. Буйновци може да се продължи по останките на стария друм, които в гората под местността се размиват и изчезват, или по пряка пътека, съкращаваща част от завоите по древното вървище. 

                 При седловина Стоилово мандрище главното било на планината и КЕ се напускат, стъпва се в горната част на Тисов рът и по споменатата пряка пътека се продължава с плавно слизане в западна посока. Натам пък, понеже стръмнината  не е много голяма, а и буковата гора е силно разредена, теренът се преодолява сравнително бързо и лесно. Тук покрай един от изворите на Тисовата река, и през едноименната местност Тисова пътека, тясното и пряко вървище се спуска от западната страна на хребета и след 10 мин. достига до широка алея /30 мин. общо/. От това място се продължава по по-често използваното вървище, завива се по него на север и след не повече от 10 мин. се достига отново до Тисовата пътека /40 мин. общо/. Навътре в гората старият път е много добре запазен и е доста широк, като по трасето му се завива рязко на юг, пресича се с равен ход маловоден поток и зад коритото му се слиза на север до група от високи канари. В този участък скалите са изсечени, за да премине друмът през тях, а трасето му е идеално подравнено със скалните отломъци, които са подпъхнати под по-ниската му страна. За съжаление, веднага след скалите Тисовата пътека изчезва изведнъж, вероятно заради старо срутване на склона. През събореният терен се продължава за кратко без пътеката в северна посока, като след по-малко от 10 мин. се достига до нов запазен участък от вървището, появаващ се изневиделица при водослива на два от началнте притоци на Тисовата река /65 мин./. Денивелацията от началото на маршрута до повторното стъпване на Тисовата пътека е около 380 м. При водослива стръмната част от маршрута приключва, като от тук до края на прехода се върви почти водоравно и по трасето на широк черен път. След достигане до почвеното шосе се продължава по него на север, като се върви покрай коритото на Тисовата река и в началото на равния участък от маршрута се преминава под оставащата вляво Меча рътлина.

                10 мин. след достигане до широкия път трасето му извежда до телената ограда на намиращо се в подножието на връх Косилата /848 м./ ловно стопанство, порталът на което е отключен /75 мин./. През вратата се влиза в територията на ловното стопанство и през нея се продължава пак по шосето на север, като се преминава покрай поставени край трасето му капани за диви животни, ловни вишки, хранилки и няколко дървени бараки, накичени с всевъзможни електронни сензори и слънчеви батерии. Напред по пътя се достига до още няколко портала, които също са отключени и през които също се преминава, като след 30 мин. се излиза от ловното стопанство по мост с дървени греди, изграден над реката в местността Обърталото /105 мин./. От това място напред ридовете от двете страни на почвеното шосе се снижават постепенно, а долината става все по-широка и обзорна, като тук старата Тисова пътека се отделя вдясно и продължава от източната страна страна на реката. От разклона към Буйновци се следва напред по-широкият и равен съвременен черен път, като след 15 мин. по него се пресича продълговата поляна с висока ловна вишка в средата, разположена под издигащото се на запад възвишение Дорските лъчки  /120 мин./. От голото място за първи път след напускането на пътеката КЕ се открива и по-обширна панорама, която е назад и на юг към главното било на планината. След поляната реката се пресича още два пъти по мостове, като след 15 мин. се достига до местността Смесите, в която се смесват /сливат/ водите на Тисовата и на идващата откъм х. Буковец Плетарска река /135 мин./. Тук е и краят на разположения вдясно Тисов рът, като от водослива напред се продължава вече покрай оставащия от същата страна Свинев рът и ширналата се вляво Широка рътлина. В местността Смесите пътят описва и два по-резки завоя /като първо завива на запад, а след това отново на север/ и през следващите 15 мин. заобикаля от изток най-високият връх в района - Копнец /852 м./. Височината вляво от него пък се нарича Гущеров баир /794 м./, като от названието й цялата местност покрай реката носи името Гущери. Тук широката и без това долина се отваря още повече, като в този участък се преминава под виждащата се на запад местност Дръгнишко /зад която са руините на напуснатата планинска махала Стайковци/ и се достига до нов важен водослив /150 мин./.

                   При разклона под Длъгнишкото в Тисовата река се влива идващата от изток река Пашовска, като тук общата им долина е широка повече от сто метра и прилича по-скоро на голямо поле. Преди да се достигне до Пашовската река обаче, се преминава край останки от колчета на свалена бариера, като вдясно от това място се вижда дълъг, но последен участък от старата Тисова пътека. По-надолу се заобикаля оставащ вляво овчарник, подминават се местностите Свиновете вдясно и Хъртовското с махала Габрака вляво, реката се пресича още един път по мост и се достига до нов водослив, този път с Липовската река /165 мин./. Тук от западната страна над долината на по-голямата Липовска река се виждат в гората покривите на някои от къщите на също отдавна изоставените махали Шоевци и Димовци. След водослива обединената река завива под името Липовска на запад, като над водите й се преминава още един път по последния за маршрута мост. Зад съоръжението се продължава с плавно изкачване на север, пресича се потокът Илийски дол и покрай поляната Могилата се достига след 20 мин. до по-широк черен път, водещ през т.нар. Висока курия на запад към съседното на Буйновци село Папратлива /185 мин./. От разклона се продължава на изток-североизток и се изкачва билото на безименния рид, по който от върха на планината към гр. Елена се спуска Твърдишкия проход. В посока на главния път се преминава първо покрай поляна с дървен навес в единия край, след което се пресича гористата местност Билото и се излиза до оставащата на изток от вървището продълговата поляна Чукито. Друмът заобикаля голата местност, подминава разположения вляво Куцаров рът и след 30 мин. достига до шосето на прохода в южния край на седловина Моянка /215 мин./. От тук на няколкостотин метра на север се виждат първите къщи на с. Буйновци. Разликата във височината между началото на ловното стопанство и последната местност е едва 50 м.

 

25

Хижа Буковец

 

28

Чешмата зад хижа Буковец

 

29

Седловина Стоилово мандрище

 

31

Широката алея по билото на Тисов рът

 

32

Тисовата пътека

 

38

Изсеченият участък в скалите, за да премине през него Тисовата пътека

 

43

Тисовата пътека става широк път в долината на Тисовата река

 

44

Старият калдъръм по трасето на пътя  

 

51

Един от порталите на ловното стопанство

54

Поляната с ловната вишка след излизане от оградената зона

 

56

Широката част от долината на Тисовата река

 

59

Излизането на черния път от гр. Елена към село Папратлива

 

67

По черния път в посока с. Буйновци и гр. Елена

 

2014-02-03 221900

Профил на маршрута

 

Прочетена 2586 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм