71.1. с. Буйновци-седловина Предела-х. Буковец

Оценете
(1 глас)

71.1. с. Буйновци-седловина Предела-х. Буковец - качване

Денивелация - 400 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 12.4 км.

Маркировка: от с. Буйновци до седловина Предела - немаркиран, от седловина Предела до х. Буковец - бяло-червено-бяло 

 2013-10-08 121233

  Изтегли: GPS-трак         

     

Село Буйновци

              Село Буйновци се намира на 600 м. н.в. в северното подножие на Елено-Твърдишкия дял на Централна Стара планина и до трасето на преминаващия покрай махалите му Твърдишки проход /Твърдишко-Еленски проход/, свързващ едноименните селища и разположите край тях малки котловини. Населеното място отстои на 7 км. на юг от общинския център град Елена и на 12.4 км. на север от превала на споменатия път, а централната му част е застроена на открито и панорамно място, от което се откриват гледки във всички посоки. От своя страна, Твърдишко-Еленският проход извива по средата на съответния дял на Балкана, разполовявайки го на две приблизително равни части, като трасето му е прокарано по билото на дългия вододелен рид, разделящ водосборите на реките Веселина от запад и Златаришка от изток. Планинската част на важния друм завършва именно при Буйновци, поради което през Античността на темето на разположения на север от селото обгледен връх Острец /822 м./ била издигната крепост, чието специфично наименование Градището насочва към съществуване на голямо селище на това място още в най-дълбока древност. В Буйновци е запазена легенда и за застроен в подножието на Острец стар манастир, който обслужвал преминаващите по прохода пътници и около сградите на който по-късно възникнало и се оформило малко селище. При завладяването на България от османците древното Буйновци изчезнало временно заедно с манастира и крепостта над него, но някъде към средата на турското робство на същото място се появило ново селище, кръстено според едни на своя основател Дядо Буйно, а според други на буйните вековни гори, които дотогава покривали цялата околност. Още при създаването си Буйновци било село от разпръснат тип, като първоначално се състояло от махалите Лазарци, Нешевци, Кожлювци, Котуци, Шубеци, Долни Танчевци и Ничовци. През 1905 г. обаче към населеното място била присъединена махала Шоевци (Шоювци), а през 1978 г. поради изселване на жителите им и обезлюдените махали Дараци и Пашовци.

            През 1836 г. на мястото на по-стар храм в центъра на Буйновци била издигната църквата „Свети Пророк Илия“, като при строежът й под основите били открити пръстени, кръстчета и останки от гробове. Същата пострадала особено силно по време на Освободителната война, когато при боевете край близкия гр. Елена била подпалена и разрушена, но малко по-късно сградата й била отново възстановена. Заради наименованието на тази църква, понастоящем съборът на селото се провежда всяка година на нейния патронен празник - Илинден. Училище в Буйновци било издигнато през 1910 г., а през 1928 г. тук било основано и сегашното читалище „Св.Св. Кирил и Методий“. В периодът 1878-1885 г. в Буйновци функционирала митница между държавите Княжество България и Източна Румелия, която била изградена край трасето на Твърдишко-Еленския проход в намиращата се на юг от селото местност Моянка. В наши дни, в Буйновци все още са запазени редица постройки с традиционната за тази част на страната архитектура от края на турското робство, като някои от сградите са преустроени в къщи за гости. В туристическо отношение селото се явява като основен изходен пункт за преходи към прилежащата част на Балкана, основните причини за което са близостта с главното било на Стара планина, преминаващият през селището удобен проходен път, наличието на множество къщи за гости в района и разположения на север и изпълнен с редица забележителности старинен гр. Елена. Наред с това, през 1968 г. южният по-висок край на буйновското землище, намиращ се около гръбнака на Балкана, бил обособен в разположеният на площ от 340 дка. резерват „Хайдушки чукар“, създаден с цел опазване на вековни букови гори. В околностите на населеното място били изградени и няколко добре маркирани туристически пътеки, главно от съседното село Мийковци в посока на големите местни хижи Чумерна на югоизток и Буковец и Горски дом на юг. Заради стратегическото местоположение на Буйновци в средата на билото на дългия вододелен рид между реките Веселина и Златаришка, от селото могат да се предприемат редица интересни маршрути. Най-любопитен сред тях обаче е този по античния Твърдишко-Еленски проход на юг към върха на Стара планина и разположената на билото й х. Буковец. Понеже е построено по гребен на основен хребет, трасето на древния път е изключително обзорно и се издига плавно към върха на планината, което го прави особено подходящо за туризъм.

71.1. с. Буйновци-седловина Предела-х. Буковец - качване

              Маршрутът по Твърдишко-Еленския проход от Буйновци до централния гръбнак на Балкана започва от разположената на юг от селото и спомената малко по-горе кръстопътна седловина Моянка, представляваща обширна, продълговата и много обзорна поляна. На изток и запад от тук се откриват гледки към покритите изцяло с гъсти гори най-високи части от долините на реките Веселина и Златаришка, на юг се вижда голям отрязък от главното било на планината, а на север се извисява пирамидалният вр. Острец, на темето на който са останките от древната крепост Градището. Освен през Античността и Средновековието, същата височина била използвана за охраната на пътя и по време на турското робство, като доказателство за това е протичащият в подножието й къс поток Стражки дол. Понеже планинската част на прохода завършва именно при Моянка, затова някога именно през тази местност, а не по главното било на Балкана, била прокарана границата между държавите Княжество България и Източна Румелия. Между другото, същото било положението и по римско време, когато точно в този район границата между имперските провинции Мизия и Тракия не преминавала по ясно изразения и близко разположен главен гребен на планината, а на север от него. Освен че имала политическо значение, в по-близкото минало седловина Моянка била и важен транспортен възел, тъй като при нея се събирали двата най-важни друма, пресичащи по-близката част на Стара планина – Твърдишко-Еленският проход и т.нар. Тисова пътека. Заради замогването на двете селища по време на Възраждането, трафикът по въпросните пътища бил изключително голям, затова и именно на Моянка бил изграден митнически пункт. На север от Буйновци пък има още една подобна местност - Раздела - при която проходният път се разделя на две, предвид което доскоро селото било особено важно в транспортно отшошение, а затова и доста оживено. Заради намалялото значение на Твърдица и Елена в национален план обаче, както и заради изселване на голяма част от живеещото в района планинско население, в последните години пътят бил съвсем слабо експлоатиран. И въпреки че през 2011 г. проходът бил изцяло ремонтиран, реновиран и асфалтиран, движението по него си остава слабо и до днес и трасето му все още може да се използва за пешеходен туризъм.

             От Моянка към крайната цел на маршрута се поема по шосето на Твърдишко-Еленския проход в югоизточна посока, като се пресича равната поляна Дядовата локва и след няколко минути се достига в края на седловината до местността ОбърталотоТук от главният друм се отделя страничен черен път, водещ в западна посока към съседното село Папратлива. От разклона към върха на планината се продължава отново по шосето, което предвид посукания терен още от тук започва постоянно да извива наляво-надясно и нагоре-надолу. Общата му посока на движение обаче е на югоизток, накъдето се подминава почти водоравно могилата на нисичкия връх Пролетината /638 м./, а след това и изпълнените с изворите на реките Липовска и Ахламур /Четашки дол/ билни местности Липовец, Дълбокия дол и Късия рът. В тях от трасето на прохода се отделят още няколко второстепенни разклонения, водещи към пръснатите навсякъде из тази част на планината махали и колиби, като 25 мин. след седловина Моянка се заобикаля от запад връх Елева /Елова/ поляна /646 м./. След това възвишение движението продължава с по-стръмно изкачване през местността Корията, като тук от пътя се открива уникална панорама на югоизток към най-високия връх в района - Чумерна /1536 м./както и към безкрайният океан от гори и хълмове на север от масива му. Съпроводено от чудните гледки, за около 25 мин. шосето заобикаля от изток и следващата по изявена височина край трасето си - връх Кота 790, описва завой на югозапад над огромната поляна Мекото ливади и в една тясна и закътана чупка на Балкана достига през местността Ханът до Пашовската чешма /50 мин. общо/. Мястото е особено удобно за почивка, което в миналото са усетили и някои от местните селяни, построявайки край трасето на пътя голям хан. Наред с подслонът в равното, голо и удобно за почивка място сред гората, тук се достига и до важен водоизточник, даващ началото на един от притоците на протичащата на север Стара река. Западно от Пашовската чешма /и от другата страна на билото на рида/ са останките на необитаемата вече махала Пашовци, чието бивше землище понастоящем е част от буйновското, деретата Георгиева трап и Пашовски дол, даващи началото на Пашовската река и откритата местност Решница, в която по римско време имало стражева кула за охраната на прохода.

               При Пашовската чешма шосето завива отново на югоизток, пресича поляната Къшлата и гората Горнака и след 25 мин. плавно изкачване по права линия нагоре достига до местността Околчец /75 мин./. В миналото Околчец била покрита с девствени дъбови гори, които през 30-те години на 20-и в. някакви предприемачи пожелали да изсекат. Тогава населението от околните махали се вдигнало на бунт, прогонило търговците и не позволило унищожаването на горите. Днес повечето от тези махали вече са напълно обезлюдени, затова и голяма част от дъбравите в Околчец са безжалостно изсечени. Тук обаче се достига и до важен разклон, до който от разположеното на изток с. Мийковци се изкачва маркирана в бяло-сини цветове нова туристическа пътека. Наред с нея, от шосето се отделя на запад и широк черен път, който се спуска покрай Пашовска река към долината на съседната Тисова река и прави връзка между Твърдишко-Еленския проход и Тисовата пътека. След Околчец проходният друм завива на югозапад, преминава над изворите на Остришкото дере /Остришка река/ и продължава да се изкачва през местността Мешелова гора /меше - дъб/, преодолявайки за около 30 мин. доста стръмен участък чрез една по-дълга серпентина /105 мин./. Тук продължителното заобикалянето по шосето може да се съкрати, като стръмнината се изкачи по виждаща се вляво пряка пътека. Малко след нейният край се достига и до място, при което от билото на рида се отделят вляво и вдясно още няколко черни пътя. Местността около тях пък се нарича Кантона, защото доскоро в нея се издигала малка каменна сграда, служеща за подслон на преминаващите по прохода пътници. Точно на това място е и началото на резерват „Хайдушки чукар“, чиито бекрайни гори заемат целия хоризонт на юг и на изток от Кантона.

               Малко по-нагоре шосето напуска билото на рида и продължава от западната му страна, като от тук към върха на планината може да се продължи както по шосето, така и по още една пряка пътека. Всъщност това странично вървище е истинското антично трасе на пътя, затова ако се продължи по него, до главното било на планината ще се достигне в местност, носеща наименованието Старият Предел. Ако се следва трасираното към края на турското робство от полски инженери ново трасе на пътя, тогава след Кантона то се изкачва рязко чрез още една дълга серпентина, преминавайки за около 20 мин. над изворите на река Зеленишки дол /125 мин./. В този участък се достига и до местност, в която гората е изсечена от дясната страна на шосето, като над сечището се открива прекрасна панорама далеч на запад към огромната долина на Плитарска река и разположения зад нея хребет Тисов рът. Тук пътят излиза в непосредствена близост с главното било на планината, но вместо да се изкачи рязко към него, плавно завива на запад и се насочва постепенно към своя нов превал - плитката седловина Предела. Чрез няколко последни завоя, и 35 мин. след края на втората серпентина, шосето преминава под темето на връх Хайдушки чукар /1087 м./ и се изкачва до гребена на Стара планина, достигайки до разположената на него автобусна спирка Ловен дом /160 мин./. На това място от основния Твърдишко-Еленски проход се отделя странично шосе, водещо на изток към хижите Горски дом и Чумерна, изоставената мина Шешкинград и село Боров дол. При седловината проходът се напуска, като към х. Буковец се продължава на запад със следване на главното било на планината, трасираният по него черен път и поставената край трасето му маркировка на туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/. В указаната посока почвеното шосе пресича малка поляна, влиза за кратко в букова гора и след 10 мин. извежда в местността Плетарска стенав която е разположена х. Буковец /170 мин./. Денивелацията от с. Буйновци до тук е около 400 м.  

 01

 Разклонът в местността Обърталото

 

02

 От шосето на запад към единственото все още обитаемо в тази посока село Папратлива

 

05

 От местността Обърталото назад към вр. Чукара 

 

07

Главното било се вижда на хоризонта

 

17

Пашовската чешма

 

18

Изсечената вдясно от пътя гора след втората серпентина

 

22

Седловина Предела

 

23

Разстоянията от седловина Предела до Твърдица и Елена

 

24

Отклонението от главния път към хижа Буковец

 

25

Хижа Буковец

 

2014-02-03 221713

Профил на маршрута

Прочетена 3299 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм