73.1. с. Божевци-р. Ескана-седловина Хорището

Оценете
(0 гласа)

73.1. с. Божевци-р. Ескана-седловина Хорището - качване

Денивелация - 600 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 16 км.

Немаркиран

 2013-10-06 141653

  Изтегли: GPS-трак      

     

Село Божевци /Конезлери/

                 Поради някои особености на релефа, на географите им е трудно да определят по-конкретна разделителна линия между Централна и Западна Стара планина. В обратната посока обаче нещата са пределно ясни - от ключовата седловина Демир капия /Желязна врата/ към морето Балканът се раздвоява, което дава възможност да се определи и точната граница между централната и източната части на планината. Предвид този факт, още в древността било прието, че разделението трябва да премине по пресичащият седловината проход Вратник, чието трасе през отделните епохи заемало различно местоположение. По време на Античността и Средновековието пътят преминавал по на изток от днес именно през посочената по-горе Демир капия, докато понастоящем е прокаран на няколко километра по на запад и прехвърля билото на планината през едноименната седловина Вратник. Точно под тази местност се намират и трите крайни села в северното подножие на централните части на Балкана - Средорек, Стара река и Божевци, последното от които е в най-голяма близост с планината и от махалите на което може да се предприеме интересен преход към извития й гръбнак. Въпросното с. Божевци е застроено на около 650 м. н.в. на гребена на ниския и дълъг страничен рид Коджамара /Голямата дупка/, разделящ поречията на реките Орта дере /Среден дол/ на юг и Ескана /от ески - стара/ на север, а землището му е с площ от около 47.2 кв. кв., покрито е предимно с гъсти гори и обхваща местностите, разположени около горните течения на споменатите потоци. Селището е отдалечено на 30 км. от град Елена, на 40 км. от град Котел и на 47 км. от областния център град Сливен, а населението му от около 200 души е смесено и се състои от българи, турци и цигани. В книгата си „Топонимията на Сливенска околия“ авторът Васил Иванов Дечев посочва, че в миналото околностите на Божевци били покрити изцяло с безкрайни гори от дъб и бук, сред които преди около 250 г. се укрили трима братя - Сали, Исмаил и Осман. Те били родом от изчезналото село Кирдовци, а по тяхната фамилия Конезосмановци било дадено и наименованието на основаното от тях ново населено място - Конезлери. Тук трябва да се отбележи обаче, че теорията за застрояване на селища от укрили се в Стара планина братя /и то точно трима на брой/ е широко разпространена както на юг, така и на север от Божевци и не се отнася само за турски, а и за български поселения. Предвид това, в постоянно повтарящата се версия за появата на съответните села не би следвало да се търси случайно или хаотично, а по-скоро умишлено настаняване от властите в съответните места на бежанско или дервентджийско население, заселването на което вероятно било в резултат на целенасочена държавна политика.  

                При появата си Конезлери заело най-югозападната част на географската област Тузлука /от дюзлюк - равно място/, в която, според нидерландският историк Махиел Кийл, до появата на турците съществували само четири по-големи български села - Беброво, Кипилово, Старо село и Стеврек. А понеже било съвсем малко, интересуващото ни селище, заедно с още няколко също така основани съвсем наскоро около него, незначителни, близки една до друга и изчезнали вече махали - Кечи дере /Кози дол/ на северозапад /деляла се на Долно и Горно Кечи дере/, Софталар /Суфталаре//Мъдрево/ на югоизток и др., било придавано от местната администрация към съседните по-големи населени места. Освен собствените имена и общата им фамилия, за личността на първите заселници на Божевци не е известно нищо повече. На 3 км. на югозапад от селото обаче, се намира местността Деде кору /Дервишка гора/, чието название насочва към първоначално заселване в района на шиитско /казълбашко, алианско/ население. Като останки от предишни епохи в околностите на днешното селище могат да бъдат посочени само трасетата на близките старопланински проходи, както и някои запазени руини от изградена край тях древна инфраструктура. Така например, в югозападния край на селското землище планината се пресича от проходът Бялата крава /Костелската пътека, Еленският път/, спускащ в посока на с. Божевци едно от своите две основни странични разклонения. Първоначално този друм преминавал по долината на р. Ескана, където край трасето му били изградени две малки охранителни крепости - една на връх Иванлабурун /Яванлъ бурун//Достъпният нос//732 м./ и друга на разположения на запад от сегашното населено място връх Кота 694. Вторият античен път, който някога преминавал през съвременното селско землище, бил споменатият от Феликс Каниц проход Тупанджи окадъ илиЗуванджи мезари /Сованджи мезари//Луково гробище/.Според известният австро-унгарски пътешественик, в онази епоха вървището било доста популярно, затова по време на Освободителната война имено то било използвано от руската армия за пресичането на Стара планина. Само на няколко километра на изток от него остава главният за областта проход Вратник, така че Зуванджи мезари най-вероятно бил построен като един от обходните дублиращи друмища, трасирани в древността нарочно за  алтернатива на основните пътни артерии в планината. В самото Божевци страничното вървище е известно още и като Римският път, а понеже в миналото трасето му било смятано за съществено, затова в близост до селото край него били изградени още две крепости. Първата от тях е охранителна кула, намираща се на превала на пътя в местността Караул таш /Постови камък/, а втората е на темето на разположения над долината на р. Орта дере връх Песлянкая /Преслен кая//Притиснатата скала//648 м./. Освен тези пътища и твърдини, до мястото на събирането на двата прохода край изчезналото вече с. Кечи дере са останали следи и от зидове в местността Клисе баир /Църковен хълм/, свързани с предание за разположен там и разрушен от турците голям християнски манастир. След застрояването на Конезлери пък, в самото село бил построен мечит /малка джамия/, към който било открито и духовно училище.

              Преди Освобождението Божевци се прочуло със случилите се край него две малки, но важни за националната ни история събития. Първото от тях е състоялата се на 13.08.1868 г. в разположената в близост до селото местност Кървавите равнища /Кървавата нива/ битка между турски военни отряди и скритата в една воденица последна група от четиринадесет хаджидимитрови четници, повечето от които били вече ранени или напълно изтощени. От тях в боя паднали убити четирима, а останалите десет били заловени живи от преследващата ги потеря, съставена предимно от професионални дервентджии от близката махала Кечи дере /жителите й охранявали прохода Зуванджи мезари/. Второто събитие край Божевци е преминаването по време на Априлското въстание край селището на четата на Стоил войвода, който едва няколко дни по-късно намерил смъртта си от южната страна на планината. До 1878 г. Божевци било изцяло турско село, в което живеел само един българин - Еню Кабаиванов от Еникьой, дошъл тук като пастир, но прочул се като ковач. След Освобождението обаче, в селището се настанили българи от Кечи дере, Бойковци, Нейково, Стара река, Кипилово и други населени места, както и няколко турци, като прочутият народен лечител Тахчи ходжа от махала Софталар, например, Мехмед Гаргов от Дере махле и др. Някъде приблизително по това време първо Добри Хитов от съседното Стара река изкупил земите от близката, но напусната вече от жителите й махала Софталар, създал на тяхното място чифлик и настанил в него български бежанци от Тракия, а след известно време същото сторили и братята Харламови и Коеви с бившите турски имоти по поречието на р. Ескана. Така при преброяването през 1893 г. в Божевци имало едва 23 къщи, но през 1900 г. населението му било вече 223 души, а през 1956 г. - 497. През 1902 г. тук било открито българско училище в частна сграда, а през 1905 била изградена и специална такава на мястото на срутената от местните християни джамия. През 1934 г. името на махалата било променено на Божевци, а през 1988 г. тя била призната с указ за село. На 06.09.1944 г. в селището влезли части на Горнооряховския партизански отряд, през 1946 г. тук било създадено читалище „Просвета“, а през 1962 г. и 1974 г. населеното място било съответно електрифицирано и водоснабдено. През 2008 г. в центъра на селото бил открит новопостроеният християнски храм „Света Петка“, край който всяка година на Петдесетница се провежда местния събор. В туристическо отношение в Божевци и района липсва каквато и да било инфраструктура - няма хотели, къщи за гости, хижи и маркирани пътеки. Въпреки това, заради близостта си със Стара планина, селото се явява като основен изходен пункт към нея. 

73.1. с. Божевци-р. Ескана-седловина Хорището - качване              

              Землището на Божевци е с формата на правоъгълник, с две по-дълги страни на изток и запад и с две по-къси на север и юг, затова, ако се тръгне от селото директно към главното било на планината, разстоянието ще се измине доста бързо. Наред с този факт, трябва да се вземе под внимание и онази характерна особеност на тукашния релеф, според която, околностите на населеното място обхващат поречията на реките Ескана и Орта дере, разделени помежду си от ниския, но дълъг вододелен рид Коджамара. С други думи, като се имат предвид всички специфики на района, както и за да бъде обходена по-голяма част от селското землище, от центъра на Божевци е най-добре да се поема първо на югоизток към трасето на прохода Вратник. В тази посока след крайните къщи на селото се преминава покрай няколко равни и голи местности - Харманоолу вдясно и Дюза лан /Равна поляна/ и Аназлъка /Майчината/ вляво, под които пътят описва два по-остри завоя и през пасището Чолаковото се спуска стръмно към долината на Орта дере и левия му приток Ламбурджик дере /Липов дол/. Така след около десетина минути се слиза до водосливът на двете реки, където през средата на широка поляна се подминава Гавраиловата чешма. Веднага след тази най-ниска точка по маршрута шосето завива на юг, пресича Орта дере по мост и 5 мин. по-нагоре достига до разклон с отделящ се вдясно черен друм /15 мин. след началото/. От тук към централния гребен на Балкана се продължава по почвеният път, който със съвсем слаб наклон нагоре навлиза в пояс от гъсти смесени гори и се насочва на запад срещу течението на главната река. Натам след още няколко минути се преминава покрай отделящ се вляво по-слабо използвано странично вървище и разположена вдясно малка полянка, пресича се спускащата се от юг река Домуз дере /Свински дол/ и се достига до пресъхнала чешма /20 мин. общо/. От това място като ориентир напред могат да се ползват единствено смътно очертаващите се сред дърветата контури на стоящия пред погледа горист вр. Песлянкая, който, макар и с ниска надморска височина, доминира над цялата околност. Именно поради тази причина, в миналото на темето на голата в онези времена височина била издигната малка охранителна крепост, от която бил следен придържащия се към коритото на близкото Дозум дере проход Зуванджи мезари.

              Покрай пресъхналата чешма съвременният път започва плавно да завива на югозапад, заобикаля масива на Песлянкая от север и след 15 мин. достига до заключена бариера, разположена от другата страна на възвишението /35 мин./. След нея реката се пресича отново по мост, а от основния път се отбива вляво още едно по-слабо използвано почвено вървище. От разклона се продължава на югозапад по по-широкия основен път, който след 5 мин. извежда до особено красива каменна чешма, украсена с позлатени декоративни еленчета /40 мин./. След това място покрай разположената вляво местност Ламбурджика /Липата/ и оставащата вдясно гора Алъга /Градината/ се пресичат сечища, от обезлесените части на които се откриват по-пространни гледки предимно в западна посока. На юг пък цялото пространство чак до главното било на планината е залесено с гъсти гори, които, понеже в тях не се откроява нищо по-съществено, са разделени не на местности, а на отделни лесовъдни райони - Хасановият участък, Вехтият участък и т.н. Тук силно разредени от сечта са само по-близките до пътя остатъци от нискостеблена растителност, сред които се виждат множество трупчийски пътища. Покрай тях, и 15 мин. след чешмата с еленчетата, се достига до останки от каменни сгради вдясно и до много важен за целия маршрут разклон, при който пътят се разделя на две еднакво широки и еднакво използвани трасета /55 мин./. Лявото от тях продължава на югозапад по оголената от сечища долина на Орта дере, докато дясното завива на северозапад и започва да се издига към ниския превал, отделящ долината на последната река от тази на съседната Ескана. От тук към главното било на планината се продължава по дясното разклонение на пътя, като се напуска долината на Орта дере и се преодоляват плавно склоновете на страничния рид Коджамара /на който по-надолу и по-назад е разположено и самото с. Божевци/. В този участък се преминава покрай още по-големи сечища, като след 10 мин. се достига до споменатия по-горе превал на гребена на вододелния хребет /65 мин./.

           От билото на страничния рид Коджамара следва също толкова плавно спускане през местността Кереч колар /Превозвач на вар/ в югозападна посока към долината на Ескана, като тук от друма се открива панорама далеч на запад към билото на Балкана и на северозапад към разположената до реката едноименна открита местност Горски пункт Ескана. Последната представлява продълговато долинно разширение, сред което личат сградите на самия горски пункт, както и няколко редици с добре обработените от местните стопани плодородни ниви. Съпроводен от чудните гледки, пътят слиза бързо надолу, преодолява още около стотина метра височина и пресича по дървен мост страничното дере Кереси кору /Постоянно сух//85 мин./. Почти веднага след засушливото място се преминава по мост и над главната р. Ескана, след което се излиза при поредният важен разклон. При него почвеното шосе се разделя отново на два еднакво широки и еднакво използвани края, като от тук към билото на планината се продължава по левият от тях. Същият се насочва срещу течението на Ескана, а от това място напред пък нейната долина постепенно започва да се стеснява и да се доближава все повече до особено гъстата гора Маташъм бунар /вероятно от маташ - пътувам, мотая си, т.е. Пътническият кладенец/ на юг и до оголените от сеч чак до теметата им невисоки хълмове на местността Явалъ меше /Достъпният дъб, т.е. Разрешеният за сеч дъб/ на север. Така 20 мин. след разклона се достига при водослива на Ескана с идващото от юг Коджамар дере до изкуствено заравнена от хората крайречна ливада, носеща странното наименование Площадка Димитър. Още с навлизането в местността се забелязва, че същата е била нарочно обработена, така че на нея да могат да се складират било отсечен в близките гори дървен материал, било каменни въглища, добити в разположената под билото на планината мина Ескана, експлоатирана в близкото минало от създаденото от известния ни банкер Атанас Буров акционерно дружество „Илинден“. След площадката реката се пресича още два пъти по мостове, като зад тях се излиза на още една тясна и дълга поляна /105 мин./. Тук вляво от пътя оголеният терен е засаден с млади плодни дръвчета, а вдясно пък са подредени дървени навеси за сушене на някакъв вид полезно растение. Местността е и средищна за цялата по-близка част на Балкана, като в дъното й се събират билата на няколко по-къси странични рида и достигат течащите измежду тях къси потоци.

             В края на поляната се достига и до още един ключов разклон, при който в посока на реката се отделя по-рядко използван друм, водещ на северозапад към разположените високо в планината местности Матеева бичкия и Чавдар. От този разклон трябва да се продължи напред по основния път вляво и на югозапад покрай р. Ескана, чиято долина след поляната се стеснява още повече. Покрай нея пътят навлиза отново в пояс от гъсти гори, подсича под връх Локвата /751 м./ коритото й по още един мост и най-после достига до самото подножие на главното било на Балкана. Денивелацията от с. Божевци до това място е едва 150 м. От тук нагоре следва по-трудната, но далеч по-интересна, динамична и обзорна част на маршрута, по която остава да се изкачат още около 450 м. височина. От последния мост нагоре наклонът на планината става все по-осезаем, а сравнително обширната до този момент долина на реката се стеснява съвсем, покрива се със скали и заприличва на непроходима клисура. През нея след още около 10 мин. Ескана се пресича отново по дървен мост, склоновете на юг от който са вече почти отвесни /115 мин./. Предвид това, пътят се насочва на север и чрез къси и стръмни серпентини започва да се изкачва към билото на мощен страничен хребет. За да преодолее денивелацията до билото му, почвеното шосе описва голям S-образен завой и след 20 мин. преминава покрай разположена вдясно поляна, увенчана с висока ловна вишка /135 мин./. Около нея за кратко време се изкачва ощо доста височина, като реката остава ниско долу, вляво под лентата на пътя. От тук нагоре следват нови 20 мин. изкачване през гористата местност Ескана, през която се описва още един голям S-образен завой, преминава се отново по дървен мост над страничен поток и се достига до разклон с по-рядко използван черен път, водещ към виждаща се пак вдясно втора поляна /155 мин./. След това място друмът се насочва към голямата река, пресича и нея 5 мин. по-нагоре по поредния дървен мост и под връх Осените /1040 м./ рязко завива на юг /160 мин./. Тук по поляните вляво, и някъде приблизително в средата на местността, личат останките от по-стар път, вероятно на споменатото по-горе разклонение на прохода Бялата крава, спускащо се в североизточна посока към с. Божевци. Наименованието на последното заобиколено възвишение пък - Осените, показва, че мястото е вече на границата със землището на съседното изцяло българско село Костел и че съвсем скоро би трябвало да се достигне до главното било на планината.

         Пътят се движи на юг край Ескана само за около 15 мин., като първо навлиза в обширни мочурливи поляни /по които се виждат множество дървени навеси за сушене на растения/, след което завива покрай тях на запад, а наклонът по него постепенно намалява /175 мин./. В последната посока реката се пресича първо по дълъг дървен мост, а след него и по още един по-къс, 10 мин. след който се достига до разклон /185 мин./. При него Ескана завива на юг, насочвайки се през местността Пладнището към изворите си под вече съвсем близкия централен гребен на планината. Основният друм пък се отделя от долината на реката, продължава на югозапад и, като навлиза на територията на Резерват “Бялата крава“ /част от огромната Темна гора/, извежда след още 15 мин. до ясно изразена седловина между едноименния интересен карстов връх Бялата крава /1057 м./ и темето на малко по-ниския му събрат връх Телето /1027 м.//200 мин./. Седловината представлява скрита сред вековни буки миниатюрна полянка, при която идващият от юг стар римски път Бялата крава се раздвоява. От това място към края на маршрута се продължава в югозападна посока по левият път, който заобикаля вр. Бялата крава от юг и с един последен завой се изкачва до гръбнака на планината /210 мин./. Това става при добре оформената седловина Хорището, разположена между билните върхове Кота 1060 на запад и Червената пръст /1115 м./ на югоизток. Тук се излиза отново на малка и равна полянка, на която също се вижда важен разклон - местността се пресича от изток на запад от билната пътека Ком-Емине /КЕ/, която в този участък е разширена до черен друм, а от юг на север през нея преминава и трасето на прохода Бялата крава /230 мин./. Наименованието на седловина Хорището е характерно за тукашния край, където някои превали на пътища по билата на ридовете са кръстени именно по този начин - Пчелинско хорище, Караиваново хорище, Хоро йери и т.н. Друг интересен факт, който също е свързан с тази местност, е наличието сред гората в непосредствена близост с полянката на русалско /русалийско/ „гробище“ - побита в земята под формата на кръг поредица от продълговати камъни, служела вероятно за насочване на пътниците, преминаващите в древността по близкия проход Бялата крава.    

 

01

Началото на с. Божевци

 

02

Новият храм в центъра на с. Божевци

 

04

Разклонът към билото в долината на река Ортадере

 

05

Чешмата с еленчетата

 

08

Разклонът при отделянето от Орта дере

 

10

Останките от каменни сгради от дясната страна на разклона

 

12

Първият мост над р. Ескана

 

13

Разклонът след първия мост над р. Ескана

 

14

Поляната с овощните дървета

 

19

В последната си част маршрутът преминава през резерват "Бялата крава"

 

21

Разклонът на седловината в резерват "Бялата крава"

 

22

Седловина Хорището на билото на пхланината

 

23

Покритият изцяло с гъсти букови гори вр. Червената пръст над седловината

 

2014-02-03 220331

Профил на маршрута

Прочетена 2999 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм