72.2. с. Костел-с. Мийковци-х. Чумерна-вр. Чумерна

Оценете
(1 глас)

72.2. с. Костел-с. Мийковци-х. Чумерна-вр. Чумерна - слизане

Денивелация - 1150 м., време на движение - 6.30-7.00 часа, разстояние - 21.1 км.

Маркировка: от вр. Чумерна до с. Мийковци - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от с. Мийковци до с. Костел - немаркиран

 

2014-02-12 192117

   Изтегли: GPS-трак   

     

          Според българският филолог, поет, фолклорист и краевед проф. Николай Ковачев топонимът Чумерна произлиза от старобългарската дума чемер, която означава стръмнина. Върхът с това име обаче е с почти отвесни страни само от юг. На север склоновете на височината се спускат плавно към малката Еленска котловина и към крайната цел на маршрута - село Костел, затова теренът натам е дал възможност от билото на Балкана в тяхната посока да бъдат трасирани две широки пътеки - по-старата Чумерненска, наречена още и Мийковска, тъй като се насочва към едноименното село Мийковци, и една по-нова туристическа, създадена специално след построяването на близката хижа Чумерна, следваща предимно долината на започващата от върха река Борущица и водеща към същото населено място. Ако за слизане от Чумерна на север се избере по-новото туристическо вървище, тогава от темето на възвишението се поема първоначално на запад по черен друм, който следва билото на планината и покрай който са подредени високите метални жалони на пътеката Ком-Емине /КЕ/. В указаната посока почвеното шосе пресича посукан от стихиите, открит и затревен терен, преминава покрай стърчащи на връх Кота 1513 каменни руини от изоставени сгради и след 15 мин. достига до място, при което централният гребен на планината се спуска стръмно към споменатата хижа. От тук се открива необятна панорама на север към хълмовете на Предбалкана, започващият от вр. Чумерна рид Суха брада, който е вододел между Мийковската и Костелската реки и по билото на който е трасирана Чумерненската пътека, и масивът на връх Турлата /Голямата турла//973 м./, с разположеното под него с. Мийковци. Под погледното място пътят и коловата маркировка се насочват с разлика от около 50-100 м. помежду си на северозапад през обширни поляни, ползвани през зимата за ски-писта, навлизат в огромен пояс от вековни гори и след още около 15 мин. слизат до построената в местността Кръстатият бук х. Чумерна /30 мин. след началото/. Денивелацията от вр. Чумерна до едноименната туристическа база е около 170 м. Хижата е триетажна, електрифицирана и водоснабдена от близкия извор Харамията, а от запад в близост до сградата й достига и асфалтов път. Точно тук от билото на планината се отделя на север и късият страничен рид Букачев бурун, който разделя водосбора на Борущица от този на десния й приток Зеленишка река и по гръбнакът на който извива новото туристическо вървище в посока на с. Мийковци и Еленската котловина.

               Слизането от х. Чумерна към с. Мийковци може да продължи по две гъсто белязани с интересна туристическа маркировка трасета на новата пътека, разделящи се непосредствено до самата сграда. От Кръстатият бук по-плавноспускащото се от тях, наречено Зимно, се насочва на север по билото на рида Букачев бурун, докато по-стръмното под името Лятно следва първо пътеката Ком-Емине на запад до плитка седловина, след което от там и то завива на север по склона на същия хребет. Двете пътеки към Мийковци се събират 20 мин. след хижата, така че е все едно по коя от тях ще се продължи. Ако се избере тази, която следва билото на Букачевия бурун, тогава по нея се преминава след 5 мин. покрай интересен четвъртит камък, наречен Царският трон, а след още около 10 мин. се достига и до покритото с големи скални отломъци Царско изворче /45 мин./. Почти веднага след него се слиза до нов разклон, при който двете пътека към Мийковци се събират. До това място първото вървище преодолява на серпентини стръмен склон, наклонът по който по-надолу постепенно намалява. От разклона следват още 15 мин. спускане до скалистото връхче Кота 1201, от камъните на темето на което е иззидан импровизираният заслон Мийковска панорама. Въпреки изричното наименование, гледки от тук липсват, тъй като стените на заслона са издигнати сред гъсти букови гори. Само на две минути на север от тях обаче панорамата към с. Мийковци наистина се появява. Някъде именно тук от главния рид Букачев бурун се отделя на северозапад и един силно наклонен по-къс страничен хребет, който незнайно защо е наречен Равният рът. На това място маркираната пътека напуска билото на основния рид, насочва се на северозапад по гребена на Равният рът и се спуска към долината на Борущица. В нейната посока следва стръмно снижаване по права линия, като след 35 мин. се достига до покрит с камъни извор от лявата страна на пътеката /95 мин./. Няколко минути след него вървището описва две по-къси извивки и слиза до равната поляна Кантона, разположена до коритото на реката /100 мин./. Според жители на Мийковци тук в миналото бил разположен горски пункт, чиято сграда е изчезнала отдавна, заместена в наши дни от висока ловна вишка и хранилка за диви животни. Друго интересно за местността е, че от хижата до нея се върви все през гъсти гори и със стръмно спускане надолу /при което се преодоляват още около 500 м. денивелация/, както и че в южният й край се вижда разклон на черни пътища. От него към с. Мийковци трябва да се  продължи по водещия на север друм, следващ десния долинен склон на р. Борущица.

             От въпросната поляна Кантона на север вече се пресича сравнително равна и обширна местност, която е допълнително разширена чрез сеч на намиращите се до пътя дървета и напред от която се вижда извисяващият се високо вдясно връх Боровец /948 м./. Изобщо прави впечатление, че районът над Мийковци и над съседното му село Буйновци изобилства с топоними като Борущица, Боровец, Елева поляна, Елов чукар, Тисов рът и т.н., макар подобни иглолистни видове днес тук изобщо да не се срещат. Споменатите имена пък са останали най-вероятно от дълбока древност и показват с какъв тип гори е била покрита по онова време цялата близка околност. През нея 15 мин. след слизането до поляната се преминава покрай разположен вдясно от пътя извор в местността Плевника, а след още около 10 мин. се достига и до едно изключително красиво място - разклон на пътя при вливането на р. Зеленишка в Борущица /125 мин./. Тук страничният поток се пресича по мост, веднага след който маркировката се раздвоява. От разклона към Мийковци може да се продължи по два начина - по равният и широк черен път, който следва долината на Борущица, или по тясната и постоянно извиваща нагоре-надолу Дядо Стоянова гъбарска пътека, трасирана по разположения вдясно дълъг, тесен и нисък хребет Рътлината. Ако се избере вариантът към с. Мийковци да се продължи по пътя, тогава от разклона се завива вляво, преминава се през поляна с кът за отдих и след още 10 мин. се достига до мост при водослива на реката с левия й приток Махнатка /135 мин./. Тук склоновете на ридовете над местността са напълно обезлесени. На това място обединената река се пресича по мостът, след който се продължава отново по права линия напред, само че този път по левия долинен склон. Така след 30 мин. се достига до още един мост, разположен по средата на разделената от реката на две Дончова /Данчова/ поляна /165 мин./. Тук на левия бряг се виждат високо каменно барбекю и маса с пейки, а на десния особено оригинална дървена къща. При Дончовата поляна маркировката се отделя окончателно от пътя, пресича реката по дървеното мостче и през откритата местност преминава от дясната й страна. От тук към Мийковци се продължава по тясна пътека, следваща десния бряг на потока и подножието на хребета Рътлината, покрай който се излиза след около 15 мин. при първите къщи на живописно разположеното под огромното туловище на вр. Турлата малко село /180 мин./.

               Като всяко друго балканско населено място, и Мийковци е селище от разпръснат тип, състоящо се от няколко разположени в близост една до друга по-малки махали - Мийковци и Духлевци /Дуфльовци/, които днес са слети и образуват централната част на селото, и страничните Игнатовци, Горни Танчевци, Топузи, Високовци /Узуни/, Ралиновци и Конярци /Атларци/. Според местните легенди селището било основано след падането на България под турско робство от търновския болярин Мийко и от други видни столични книжовници и благородници, избягали от старопрестолния град и укрили се сред безкрайните чумерненски гори. През 1868 г. тук било открито училище в частен дом, а през 1870 г. била построена и училищна сграда. По време на Освободителната война Мийковци било опожарено от турците, но после бързо било възстановено, а през 1895 г. в централната му махала Духлевци била издигната и местната църква „Свети Архангел Михаил“. В началото на селото идващата откъм х. Чумерна пътека слиза до самия център на населено място, откъдето има два начина да се излезе окончателно от планината - на северозапад покрай вр. Турлата към град Елена и на североизток покрай същата височина и през рида Суха брада към с. Костел. При вторият вариант, от края на пътеката се продължава по главната улица на Мийковци и покрай коритото на река Симашница на изток към разположените на около 200 м. по-нависоко странични махали Високовци, Ралиновци и Игнатовци. В тяхната посока Симашница се пресича първо по мост, след който се преминава през разположените от южната страна на по-компактната част на селището равни и голи местности Остриката, Иванова лъка, Пейчови градини и Хорището. След последната се завива на североизток, изкачват се покрай протичащото вдясно Капенашко дере оголените склонове на Сухата брада и, като се преминава между Ралиновци и Високовци, се достига през пасището Газака до крайната махала Игнатовци /240 мин./. Тук край няколко съвременни къщи с плочести покриви се завива отново на изток и при чешма се достига до края на селището. След последните му къщи се слиза по тясно вървище до плитко дере и над него се достига при обширна поляна до билото на Сухата брада и до трасето на извиващата по него старинна Чумерненска пътека /255 мин./. От гребенът на основния хребет се продължава със стръмно спускане към долината на Костелската река, като през гъста гора се следва на югоизток коритото на маловоден поток. В неговата най-ниска част се стъпва на изоставен и затлачен с растителност черен път, по който се слиза за 40 мин. на изток до намиращата се край Костелската река местност Габрата /295 мин./. От тук вече по широко почвено шосе се завива на север, като до Костел се върви в тази посока още 105 мин. /400 мин./. Частта от прехода между местността Габрата и селото е подробно описана в маршрут 70.1.

 

26

Връх Чумерна

 34

От вр. Чумерна към хижа Чумерна се слиза на запад по черен път, извиващ покрай вр. Кота 1513

 

35

От вр. Кота 1513 назад към вр. Чумерна

 

36

Руините на вр. Кота 1513

 

37

От билото на север към ски-пистата и хижа Чумерна под нея

 

38

Хижа Чумерна

 

43

Разклонът от северната страна на х. Чумерна

 

44

Майтапчийската маркировка по полегатата пътека от х. Чумерна към с. Мийковци 

 

46

Камъкът Царски трон

 

47

Царският извор

 

48

Събирането на двете пътека под Царският извор

 

54

 Маркировката след събирането на двете пътеки

 

49

 Заслон Мийковска панорама

 

55

 От черният път за с. Мийковци назад към вр. Кота 1201

 

57

 И напред към вр. Боровец 

 

58

 При Дончова поляна черния път се изоставя и се продължава по пътека от дясната страна на реката

 

61

 Пътеката извежда в центъра на с. Мийковци

 

65

 От центъра на с. Мийковци назад към началото на маркираната пътека

 

67

  Нагоре към вр. Турлата, зад който е с. Костел

 

68

 От пътя към с. Костел назад към вр. Голяма чука

 

71

 От пътеката към с. Костел назад към махала Игнатовци на с. Мийковци

 

2014-02-03 221254

 Профил на маршрута

Прочетена 4674 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм