72.1. с. Костел-вр. Сливката-вр. Чумерна

Оценете
(0 гласа)

72.1. с. Костел-вр. Сливката-вр. Чумерна - качване

Денивелация - 1150 м., време на движение - 6.30-7.00 часа, разстояние - 20.7 км.

Маркировка: от с. Костел до вр. Сливката - немаркиран, от вр. Сливката до вр. Чумерна - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 2014-02-12 191900

 Изтегли: GPS-трак

 

                                                                                        Село Костел                                                                                        

           Село Костел се намира в северното подножие на Елено-Твърдишкия дял на Централна Стара планина и при изхода на едноименната Костелска река /Трашлийска река, Бързица/ от него, като отстои на около 15 км. на югоизток от общинския център - град Елена. Населеното място е съставено от централна част и няколко странични махали, най-големите сред които са Дичковци, Събковци, Колари, Валето и Зеленик. Костел е застроено на около 400 м. н.в. сред живописни хълмове, сред които изпъкват извисяващият се непосредствено над селото огромен масив на връх Турлата /Голяма турла//973 м.//от тракийското турла - кръгла овчарска колиба/ и стърчащият на юг от махалите му първенец на тази част на планината - връх Чумерна /1536 м.//от старославянската дума чемер - стръмнина/. Откога съществува Костел не е известно, но съдейки по наименованието му /от латинското кастел - замък, крепост/, бихме могли да предположим, че е от най-дълбока древност. Истинската причината за създаването му пък вероятно е същата, каквато е и при повечето подбалкански селища - преминаващият през селото проход Бялата крава, свързвал още през Античността Южна със Северна България. В миналото околностите на Костел били обитавани от тракийското племе кробизи, от епохата на които до днес в района са се запазили множество впечатляващи артефакти. За древният характер на селището обаче свидетелства преди всичко съхранения и до днес сред жителите му интересен и типичен само за най-древния етнос на Балканите езически култ към Бялата крава, какъвто от северната страна на Стара планина се среща само на още едно място - в град Етрополе. Поклонението към Бялата крава е най-значимото събитие в Костел и се провежда всяка година, като участниците в него се изкачват до издигащия се на главното било на Стара планина едноименен връх Бялата крава /1057 м.//наречен така заради формата си и заради белият цвят на група варовикови скали, разположени на самото му теме/. А поклонението там винаги е на различна дата, подбрана нарочно така, че месечината да огрява всеки път по точно определен начин заемащите най-горния край на височината бели скали. След като лунните лъчи облеят със светлината си върха, събралите се на това място поклонници произнасят следните слова:

„Ти, Бяла Краво, пазителко костелска, дай ни берекет,

позволи ни да му се възрадваме

и ни доведи от твоите посестрими

къде началото на декември, за да има за зимнинка."

              Проходът Бялата крава, който преминава през селото и който е естествената причина за създаването му, е изгубил отдавна своето значение, като до нас не е достигнало дори и неговото истинско наименование. Единствено поради факта, че пресича главното било на планината покрай вр. Бялата крава, условно бихме могли да наречем пътя именно по този начин. През отделните епохи този друм бил използван с различна интензивност, но навярно бил от първостепенно значение, тъй като по време на римското владичество част от трасето му било покрито с калдъръм, а за охраната му на огромната скала Кулата в близост до сегашното с. Костел била издигната крепостта Градище. Селището и твърдината над него били разположени на стратегически най-важното място край пътя - при изходът му от планината. От Костел проходът продължавал на север към днешното село Марян, където се вливал в главния за тази част на Балкана проход Вратник. Понеже през Античността и двата друма били от съществено значение за пресичането на Централна Стара планина, в близост до мястото, където се събирали, бил построен огромният за времето си римски град Палациум /чиито останки се намират понастоящем под съвременното село Палици/. До самия кръстопът през 8-и в. пък бил издигнат и Марянският манастир, който бил с такава значимост за Първата българска държава, че според мнозина точно в него бил погребан самият цар Борис I Михаил Кръстител. На юг от с. Костел пътят следвал донякъде долината на р. Костелска, преминавал през поляните край днешната махала Зеленик, пресичал билото на планината под темето на вр. Бялата крава и от там се спускал на юг към сегашното село Бяла паланка. По време на Средновековието значението на прохода Бялата крава нарастнало още повече, тъй като това бил най-прекият път между столицата на Втората българска държава - Велико Търново, и главният град на съседна Византия - Константинопол.

             В книгата си „Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан“ Димитър Цончев е описал подробно намиращата се над днешното с. Костел крепост Градище /Кулата/. Сподед този автор, северозападната и североизточната страни на съоръжението били дълги 200 м. и дебели 2 м., и били иззидани с грубо издялани ломени камъни, споени помежду си с червен хоросан. Склонът от югозападната страна на крепостта е отвесен и е с височина от около 100 м., а теренът в останалите посоки също е доста стръмен. В югоизточният ъгъл на билото на височината, който се стеснява само до около 1-2 м., твърдината завършвала с висока кула, служила вероятно за резиденция на местния владетел. В наши дни, в местността все още личат фланкираните с по-ниски кули входове на крепостта от северозапад и североизток, а стените й са запазени на височина до 50 см. В заграденото от тях пространство личат основите на сгради, като се виждат и части от натрошени тухли и керамика. В Костел е запазено предание, че през Античността гарнизонът в Градището наброявал 1000 войници, както и че крепостта била красива като замък. Предвид това, местните жители я нарекли именно по този начин - Кастел /Замък/, като с това име постепенно започнали да наричат и възникналото под нея селище. А че такова е имало и че било голямо колкото град, личи от самото название на крепостта - Градище. Най-старото поселение край съвременния Костел било разположено точно под крепостните стени, затова и местността там все още се нарича Селището. По-късно названието Кастел се видоизменило до сегашното Костел, като това име на селото се запазило от стотици години до днес. В населеното място се разказва и следната любопитна легенда за превземането на крепостта: Един ден придворните в кулата пържели риба, когато владетелят дошъл при тях и им рекъл: “- Скъпи придворни, византийците са тръгнали насам и ако рибата, която пържите, скочи от тигана, падне в реката и заплува сама, тогава те ще ни разбият.” Не щеш ли, рибата наистина изкочила от тигана и полетяла към реката, а за нещастие започнала и да плува в нея, и така крепостта били завладяна и унищожена.              

                По време на турското робство преминаващият през района първостепенен път Бялата крава и местонахождението на Костел в подножието на планина и в близост до река довели до голям просперитет на селото. През годините по-голямата част от селището постепенно се изместила от подножието на вече ненужната крепост на север, заставайки пак до трасето на споменатия път, но на по-плодородно и слънчево място. В близост до подножието на скалата Кулата обаче, все пак останала една от местните махали - Валето, чието название според някои уж било също с латински произход като Костел /на влашки вале е със смисъл на сух/. По незнайни причини, дошлите по-късно по нашите земи турци започнали да наричат тази част на селото Синая /което означава Мойсей/, а тукашните българи й викали още и Влаховата махала, навярно заради настанилите се в нея местни пастири-власи /това обяснява и влашкото название на тази част на Костел/. По същото време голямата водна сила на р. Бързица започнала да се използва от построените край нея многобройни тепавици, воденици, бари и гайтанджийници, а населеното място се превърнало в своеобразен център на малка община, към която принадлежали още и близките села Чакали и Граматици. Според някои местни историци и етнографи, Граматици било заселено от търновски боляри, които се укрили в планината след падането на България под турско робство и които били граматици, т.е. знаели да четат и пишат. Наличието на грамотни хора в околността довело до духовното издигане както на костелските жители, така и на тези от околните селища. Във връзка с това, в Костел било открито едно от първите български училища в еленския край, като неслучайно пак тук се родил и един от главните водачи на движението ни за църковна независимост - Неофит Бозвели /според повечето източници за биографията му обаче, същият е роден в град Котел/.

             След разгромът на едно от Търновските въстания към средата на турското робство в горите над Костел се укрил един от главатарите на съзаклятниците - Радивой от село Шереметя. По-късно около колибата му в планината постепенно се настанили и други хора и така се образувала най-отдалечената и най-трудно откриваемата от костелските махали - Трашлии /от турското трашлия - брадат//днес махала Зеленик/. През 1800 г. селото било изгорено и напълно опустошено от кърджалиите, но по-късно се съвзело и отново се замогнало. В края на турското робство в Костел бил основан революционен комитет, а в околностите му бродели хайдушки чети, които се криели в гъстите гори около Мечото дере /Мечов дол/. При избухване на Априлското въстание от селото излязла и въоръжена чета от 48 души, но въстаниците не получили чакания от тях сигнал и така бунтът в Костел не избухнал. По време на последвалата тези събития руско-турска освободителна война обаче, 6 души от селото влезли в състава на българското опълчение. През Втората световна война в Костел нахлули и немски войски, но не за да се бият с тукашните партизани, а както се установило по-късно, да секат девствените гори над селото. Германците се сдобили с най-дебелите и ценни вековни букови дървета и ги изпратили с влакове в Третия райх. В туристическо отношение, намиращото се в подножието на планината с. Костел се явява като основен изходен пункт за преходи към нея. Поради тази причина, днес селището разполага с доста къщи за гости и модерен хотелски комплекс с ресторант, от който започват няколко туристически екопътеки. Част от Балкана над селото пък през 1968 г. била обособена в резерват „Бялата крава“, създаден с цел опазването на вековни букови гори, специфични растителни видове цветя и треви и няколко изобилни карстови извора. От Костел могат да се предприемат и по-дълги маршрути към Балкана, като най-интересният сред тях е към извисяващия се точно над селото първенец на Елено-Твърдишкия дял - вр. Чумернаи построената под него едноименна хижа Чумерна.

72.1. с. Костел-вр. Сливката-вр. Чумерна - качване

              От централният площад на Костел - Черковищетокъм вр. Чумерна се поема по главната улица на населеното място на юг, като първоначално се преминава покрай оставащите вляво местност Ливадката и къс рид Ребъртъ. В указаната южна посока се следва коритото на Костелската река, която събира водите си измежду споменатите върхове Бялата крава и Чумерна и чиято долина е заградена от започващите именно от въпросните височини странични ридове - Кокоша глава /Черна брада/, излизащ от първото възвишение и Суха брада, водещ началото си от второто. В отделните си планински части реката носи все различин наименования, като под билото на Балкана първо е Струганска, след събирането с десните си притоци Русанка и Белокравшница става Дупнешка, на север от водослива с потока Трапа под махала Трашлии вече е Трашлийска, а в селото е съответно Костелска /Бързица/. Що се отнася до следваният от началото на маршрута съвременен черен път покрай коритото й, той ползва трасето именно на античния проход Бялата крава, като по него реката се пресича по мост и след 10 мин. се достига до края на централната част на селото. Тук се преминава водоравно през заемащите местноста Лъга овощни градини и след още около 10 мин. се навлиза в поляната Лъката, която се намира в подножието на планината, в началото на спускащата се по склоновете й гъста гора и при първите къщи на старинната махала Валето /Синая, Влаховата махала//20 мин. след началото/. На това място пътят преминава под скалата Кулата, на която в миналото била крепостта Градище, като точно тук жителите на селото често намират монети и други антични артефакти както по десния бряг на Бързица, така и в разположената от другата страна на реката местност Симаново

                 От центъра на с. Костел до махала Валето долината на Бързица е широка, обработена и обезлесена. От тук напред обаче, местността се стеснява изведнъж, а склоновете над реката се извисяват и се покриват с гъсти широколистни гори, простиращи се чак до главното било на планината. През тях се преминава покрай извивката на Синия вир и след още около 20 мин. се достига до водослива на Бързица с Черна река /40 мин. общо/. При събирането им почвеното шосе се раздвоява /вероятно както е било и в древността/, като от тук старият проход Бялата крава някога се е насочвал стръмно на югоизток, изкачвал се е до билото на страничния рид Кокоша глава и по него е достигал до подножието на вр. Бялата крава. В наши дни обаче, от това място към крайната цел на маршрута може да се продължи много по-удобно по по-широкото и равно дясно разклонение на пътя, следващо на юг долината на Бързица /още повече, че разклонът е маркиран с табела, насочваща към махала Зеленик именно покрай реката/. По това дясно разклонение се преминава по права линия през местността Коритото, пресича се гъстата гора Дъбравата и след 10 мин. се достига до нова извивка на реката при т.нар. Мечи дупки /50 мин./. От тази местност на юг Бързица носи вече името Трашлийска река, като покрай нея само още около 5 мин. по-нагоре се достига до втори добре маркиран разклон с второстепенен път, водещ на изток към махала Трашлии /Зеленик//55 мин./. От тук към вр. Чумерна се продължава отново по дясното разклонение на друма, което следва долината на Трашлийската река и след 10 мин. слиза покрай нея до малки горски поляни в местността Габрата /105 мин./. В миналото тук била разположена цялата индустрия на махала Зеленик, състояща се от няколко задвижвани от водите на реката воденици и дъскорезници. От тях до днес в местността е останала само една дълга тухлена къща вляво от пътя, която все още е в доста добро състояние и която при нужда би могла да се използва за подслон. В Габрата реката се пресича по мост, преминава се на левия й бряг и по него се продължава с два завоя - първо на югоизток, а след това отново на юг. В този участък от маршрута се върви водоравно още около 40 мин., преминава се под оставащата в горите вдясно махала Зеленик, заобикаля се водосливът със спускащия се от изток поток Трапа /от който на юг основната река вече носи наименованието Дупнешка/, и покрай няколко разклона със странични дърварски пътища се достига до мост при устието на Белокравшница /145 мин./. Местността, която се пресича малко преди водослива, се нарича Гайдаров вир, като денивелацията от с. Костел до нея е около 250 м.

              При Гайдаров вир пътят се разтроява, затова и оттук има няколко варианта за продължение към Чумерна, първият от които е като се поеме вдясно и директно в посока на върха покрай Дупнешката река. В нейната долината на едва няколко минути след Гайдаров вир се намира местността Стругът /освен название на вид машина, думата струг е със значение и на суходол/, над която е водосливът със започващата именно от масива на Чумерна Струганска река. Освен че е точно в посока на върха, в Стругът се преминава и покрай няколко сгради на местните водно и горско стопанства, в близост до които към средата на 20-и в. била открита минерална вода с превъзходни качества. Заради нея, в близкото минало имало идея около изворът да бъде построен комплекс от почивни станции и домове и местността да се превърне в голям курорт. Поради липса на средства обаче, това така и не се случило. От Стругът в посока на Чумерна по долината на р. Струганска продължава и черен път, който свършва в непосредствена близост със северното подножие на върха. От края на този път към темето на височината обаче, липсва дори и обикновена пътека, а наклонът на терена е изключително голям. При вторият вариант на придвижване, от Гайдаров вид към крайната цел на маршрута се продължава вляво по долината на р. Белокравшница. Началото на пътя натам обаче е напълно затлачено с треви, паднали клони и бодливи драки, така че навлизането по трасето му в гората е силно затруднено. Предвид всичко това, от Гайдаров вир към вр. Чумерна е най-добре да се продължи по по-дълъг, но по-удобен междинен трети вариант - с изкачване в източна посока по все още ненанесен на картите широк черен път, водещ към билото на рида Кокоша глава. Ако за достигане от устието на Белокравшница до вр. Чумерна се избере третият вариант, тогава по широкият път следва стръмно изкачване на серпентини към гребена на Кокошата глава, като в неговата посока се достига след 15 мин. до виждаща се вляво изоставена дървена колиба /160 мин./. От нея нагоре наклонът по терена постепенно намалява, като пътят преминава покрай няколко метални капана за лов на диви животни и след още около 15 мин. извежда до намиращата се на билото на хребета гола седловина Моравките /разположена е между върховете Кокоша глава /848 м./ на север и Стръмен дол /880 м./ на юг//175 мин./. От коритото на Дупнешката река до това място са изкачени около 250 м. височина.

                 Макар да се намира в буквалния смисъл насред нищото, местността Моравките е обработена, като до гората вдясно от нея се виждат и ловна вишка с хранилка за диви животни. Най-интересно при седловината обаче, е повторното достигане до стария проход Бялата крава, чието трасе продължава през разораните поляни от тук по билото на рида на югоизток, отдалечавайки се все повече от вр. Чумерна. Като се вземе под внимание съвсем различната от набелязаната посока, в която поема пътят, тук той трябва да се изостави. От началото на маршрута вече е набрана значителна височина, затова от Моравките е най-добре да се продължи по тясна пътека, насочваща се на юг право към главното било на планината. Наред с това, старата букова гората в неговата посока е силно разредена и особено подходяща за пресичане. Имайки предвид всички тези обстоятелства, от Моравките се продължава на юг по тясна пътека, която през вековна и сумрачна гора първо заобикаля от запад темето на ниския вр. Стръмен дол, след което се спуска плавно в посока на долината на Белокравшница. Така след около половин час се достига пак до широк черен път, реката се пресича по него през брод и след още около 20 мин. по трасето му се излиза в източна посока до равна площадка, под която блика изпод бетонен кожух един от най-изобилните карстови извори в местността /225 мин./. Преди няколко десетилетия точно този извор бил каптиран незаконно, което предизвикало обособяването на целия район около него в настоящия резерват „Бялата крава“. От тук към гръбнакът на Балкана може да се следва черния път, но той много заобикаля, а и местността е под самото главно било на планината и в подножието на извисяващия се на него връх Сливката /1057 м./. Поради това, от изворът се продължава с изкачване по тясна пътека, водеща на юг към група от няколко големи канари. Вървището заобикаля скалите от запад, пресича по диагонал стръмен склон и след 25 мин. извежда до гребена на планината в близост до вр. Сливката /250 мин./. Местността тук е покрита с вездесъщите за цялата околност вековни букови гори, които не позволяват на никакъв друг растителен вид да вирее и да се развива свободно. Въпреки тях обаче, на темето на височина наистина се забелязват няколко съвсем тънки диви сливови дръвчета, които са дали наименованието на местността.

               Освеи до главното било, при вр. Сливката се достига и до основната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, която тук е много широка и е дублирана с второ маркирано вървище, извиващо от южната страна на Балкана. От това място до вр. Чумерна маршрутът вече е нределно ясен и подробно описан в множество туристически пътеводители - пресичане на покриващата гребена на планината Темна гора, която е последното все още диво и недокоснато от човека кътче в тази част на страната. От Сливката към Чумерна по пътеката КЕ следва еднообразно слизане и изкачване в югозападна посока по теметата на няколко ниски гористи връхчета, като за този район на планината е характерно, че някои от височините от южната й страна са по-високи от тези по билото и затова имената на първите често започват с турската дума буюк /голям/. При пресичането на Темната гора от Сливката на югозапад през дърветата вляво се виждат и огромните масиви на част от гигантите - двуглавият Буюк дебен /Голямата могила, Гърдите//1181 м./ и Буюк каин бели /Големият бук//1162 м./, прорязани от дълбоката долина на река Ири дере /Кривият дол/Понеже горите на север са изключително гъсти и през клоните липсват каквито и да било гледки, при придвижването към Чумерна именно тези височини и реката помежду им са единствените сигурни ориентири. Покрай тях, и 15 мин. след вр. Сливката, се слиза до характерна седловина, при която през билото на планината се прехвърля споменатият по-горе черен път /265 мин./. От този разклон се продължава пак по билната пътека КЕ наюгозапад, като от тук напред следва по-продължително двадесетминутно изкачване и слизане през връх Кота 1034, дърветата по седловината след който са изсечени /285 мин./. Точно тук до сравнително голата местност се изкачва и втората маркирана пътека, която подсича билото на планината от юг, следвайки донякъде долината на Кривата река.

                 От оголената седловина започва последната част от маршрута, в началото на която се траверсират северните склонове на вр. Буюк каин бели, а след тях със завой на запад се изкачва и темето на безименния връх Кота 1114. На седловината между двете височини обаче се пресича заблатен участък, като тук първо се подминава бликащият изпод самия Буюк каин вели Калинин кладенец, а след това се преминава и покрай нов туристически заслон с чешма, даваща началото на един от началните притоци на р. Русанка. 40 мин. след събирането на южната с билната пътеки се достига и до още една по-продълговата седловина между върховете Кота 1194 от запад и Кота 1114 от изток, от която се откриват чудни гледки на юг към долината на водещата началото си от Чумерна Права река и спускащият се от същия връх на югоизток дълъг рид Кираз аач баши /Главното черешово дърво//325 мин./. Тук от лявата страна, и малко под главното било на планина, остава широк черен друм, водещ към с. Бяла паланка, а самата пътека КЕ преминава край т.нар. Бременно дърво, долната част на което е причудливо уголемена от природата. След обзорната седловина пътеката КЕ пресича местността Пети участък /Пети отдел/, подсича темето на вр. Кота 1194 от юг и достига до самото подножие на Чумерна. От тук напред следва най-трудната част от прехода, тъй теренът до върха е много стръмен, а разликата във височина с темето му е около 350 м. В посока на първененеца на тази част на планината пътеката КЕ извежда 15 мин. след седловината до силно изсечен участък от Темната гора и до разклон с пряка пътека, заобикаляща върха и водеща на запад към х. Чумерна /340 мин./. Ако при разклона се избере вариант с изкачване на височината, тогава се продължава по билото на планината и по трасираната по него пътека КЕ на югозапад, като след 5 мин. се достига до голяма каменна чешма с много студена вода /345 мин./. След нея постепенно се завива на юг и 20 мин. по-нагоре се излиза над горския пояс при разклон с т.нар. Чумерненска /Мийковска/ пътека, която от разклона води на север към близкото село Мийковци и която също както и прохода Бялата крава е остатък от много стар античен друм /365 мин./. Вляво от двете вървища пък се появява и нов черен път, който се спуска на запад към х. Чумерна. Изкачването от края на гората до върха става за около 10 мин., като се следва коловата маркировка на пътеката КЕ и се пресича поляна, покрита с гъсти хвойнови храсти /375 мин./. Темето на Чумерна е голо и много обзорно, като гледките от него са във всички посоки.

 

01

 От последните къщи на централната част на с. Костел в посока на махала Валето

 

02

Първият разклон при водослива на реките Костелска и Черна

 

04

Вторият разклон към махала Зеленик

 

06

Къщата в местността Габрата

 

07

Черният път край река Дупнешка

 

08

Третият разклон в местността Гайдаров вир

 

09

От рида Кокоша глава към вр. Чумерна

 

14

Седловината Моравките между върховете Кокоша глава и Стръмен дол

 

17

Пътеката Ком-Емине при вр. Сливката

 

20

От пътеката Ком-Емине на юг към вр. Буюк каин бели

 

23

Каменната чешма под вр. Чумерна

 

24

Излизането от Темната гора под вр. Чумерна

 

32

От вр. Чумерна на север към вр. Турлата и река Трашлийска вдясно от него

 

26

Връх Чумерна

 

2014-02-03 221047

Профил на маршрута

Прочетена 4312 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм